Маги Стийвотър - Балада

От: Ди

Изпращане на съобщението: да/не

Съобщението ви не е изпратено.

Запазване на съобщението: да/не

Съобщението ви ще се пази 30 дни.

Събудих се рязко, изпълзях в ъгъла на леглото и разкъсах паяжината на музиката от лицето си. Нишките й бяха полепнали плътно по лицето ми — изящни и гибелни, и аз ги махах ожесточено, докато осъзнах, че там няма нищо и че в момента съсипвам прекрасния си момчешки вид, дерейки се с нокти. Нищо. Просто музиката от съня ми. Музиката от Ноала. Облегнах глава на стената, всяка клетка в мозъка ми искаше да избухне.

Бях започнал да мразя сутрините.

В този момент звънна и телефонът, изпращайки армия от войнствени джуджета с чукове да довършат започнатата работа в главата ми. Мразех го — не просто телефона в стаята ми, а всички онези телефони по света, които звънят преди обед.

Направо паднах от кревата и се намъкнах в някакъв чифт дънки. Леглото на Пол беше празно.

Вдигнах телефона и го залепих до бузата си — беше по-скоро като шамар, защото все още бях в плен на музиката от съня си и се чувствах скапан и изтощен, сякаш никога не бях спал.

— Ало?

— Джеймс? — Гласът беше любезен и зловещо познат. Стомахът ми се преобърна от предчувствието за предстоящото унижение.

Наместих телефона между ухото и рамото си и подскачайки, започнах да си нахлузвам обувките.

— Все същият.

— Аз съм мистър Съливан. — В далечината зад него се чу смях. — Обаждам ти се от часа по английски.

По дяволите, мамка му и т.н. Погледнах към часовника, който показваше малко след девет. Лъжливо копеле, Пол не би тръгнал за час без мен!

— Напълно логично — отвърнах аз, докато скоростно се напъхвах и в другата обувка. — Все пак вие сте преподавател по английски език и литература.

Гласът на Съливан все още беше много любезен.

— И аз така си мислех. С останалата част от класа се чудехме дали смяташ да се присъединиш към нас? — Още смях зад него.

— Пуснали сте ме на спикъра, нали?

— Да.

— Пол, предател такъв! — изкрещях аз. Заради Съливан добавих: — Просто се гримирах. Явно съм загубил представа за времето. Идвам веднага.

— Ти каза да тръгвам без теб! — чу се гласът на Пол отдалече. Не си спомнях да съм казвал подобно нещо, но май го бях направил.

— Радвам се да го чуя — обади се отново Съливан. — Бях намислил да накарам целия клас да те гъделичка по краката, докато решиш да дойдеш, но така е много по-лесно.

— Не бих пропуснал интересния ви час дори за целия чай на Китай, мистър Съливан — уверих го аз. Изправих се и се огледах, опитвайки се да разбера откъде идва тази миризма на цветя. — Вашите лекции и сияйната ви усмивка са светлината на деня ми тук, в „Торнкинг-Аш“, ако нямате нищо против да се изразя така.

— Никога не ми омръзва да го чувам. Ще се видим скоро. Кажи „чао“ на Джеймс, клас!

Класът изкряка в хор едно „чао“ и аз затворих.

Огледах се наоколо още веднъж, все още чувствайки, че не съм сам в стаята.

— Ноала. — Изчаках. — Ноала, още ли си тук?

Мълчание. Няма такова мълчание като тишината в общежитията, когато се предполага всички ученици да са в час. Не знаех дали е тук или не, но заговорих:

— Ако си тук, искам да ме чуеш много ясно. Разкарай се от главата ми! Не искам сънищата ти. Не желая това, което можеш да ми предложиш. Махай се оттук!

Нямаше отговор, но уханието на летни рози продължаваше да се носи из нашата разхвърляна стая, сякаш тя знаеше, че я лъжа. Грабнах химикалка от шкафа, намерих празно място в основата на показалеца си, написах думата „екзорсизъм“ и вдигнах ръката си високо, за да се види в цялата стая и за да не я забравя. След това грабнах раницата си и оставих аромата на Ноала зад гърба си.

— Джеймс — обърна се все така любезно към мен Съливан, след като се добрах до чина си. — Надявам се, че си спал добре?

— Сякаш сонм ангели напяваха с нежните си гласове в съня ми — уверих го аз, измъквайки тетрадката от чантата си.

— Изглеждаш много добре — отвърна той. Очите му вече бяха обърнати към черната дъска. — Тъкмо бяхме започнали да говорим за първото си истинско писмено домашно, Джеймс. Метафората. Прекарахме половината от часа, обсъждайки метафората. Запознат ли си с нея?

Записах метафора на ръката си.

— Учителят ми е като бог.

— Нещо подобно — каза Съливан. Написа „като“ на дъската. — Подобното е сравнение, при което се използват думи като „като“, „приличащ на“. Метафора ще бъде, ако кажеш „учителят ми е бог“.