Маги Стийвотър - Балада

— Тя се нуждае от тях, за да живее. От творческата им енергия. Бедните създания умират, естествено, но съм убедена, че сексът си е струвал. Не се притеснявай, мили, няма да й позволя да те вземе. Той е поет.

Осъзнах, че последните думи са били предназначени за мен, и погледнах отново към мъжа; той отвърна на погледа ми смело и без никакво осъждане. Сега ми беше по-лесно да разгадая мислите му, без какофонията от музика и танцуващи около нас феи. Опитах се да си проправя път между тях, за да открия името му, но се натъкнах на решителна съпротива — защитаваше го така добре, както го правеха феите. Значи не беше пълен идиот въпреки спорния си вкус за жени.

— Е, търсиш ли си нов приятел? — попита Елинор и си дадох сметка, че тя от самото начало е била наясно, че си нямам никого. — Искам само да имаш едно наум и за моя двор, мила, когато избираш следващия си… ученик. Предстоят събития, които не желаем да се объркат по никакъв начин. Този Самхейн 19 19 Samhain (Сауин, Самхейн, Самайн, Шоен) — древен келтски празник, с който се отбелязвал краят на лятото. Празнувал се на 1 ноември като начало на новата година. Тогава се отваряла и вратата между света на живите и мъртвите. — Б.пр. ще се запомни.

Отне ми малко време да се сетя, че Самхейн всъщност е Хелоуин. Посочих с брадичка към спътника й.

— Заради него ли? Чух, че предстои коронясване на нов крал.

Може би бях казала прекалено много, но вече нямаше начин да си върна думите обратно. Освен това Елинор просто гледаше към мен, сякаш бях малко, сладко кученце.

— Май наистина нищо не може да бъде опазено в тайна сред моя народ, нали?

Стори ми се за миг, че на консорта му прималя — без съмнение, съжаляваше, че се е раздрънкал пред мен. Кралицата погали нежно ръката му, сякаш беше почувствала притеснението му.

— Всичко е наред, скъпи, никой няма нищо против това, че ще ставаш крал. — Погледна ме отново. — Ти, разбира се, ще запазиш мълчание по този въпрос пред твоя ученик, нали, малка музо? Само защото всички феи знаят за нашите планове, не означава, че и хората трябва да са информирани.

— Мълчалива като цветята — отвърнах саркастично аз. — Какво общо могат да имат хората с това?

Елинор се разсмя по своя болезнено прекрасен начин и консортът потрепери от силата на нейното съвършенство.

— О, мила моя, забравям колко малко знаеш. Един човек — повелител на детелините — привлече всички нас към това място. Последвахме я, както винаги, против волята си. Но след Самхейн сами ще изберем пътя си. И ще станем повече феи, по-силни след празника. — Замълча за миг. — Освен теб, разбира се. Ти винаги ще бъдеш зависима от тях, бедно създание.

Гледах я гневно, изпълнена с омраза и към нея, и към мен самата.

Устните на Елинор се извиха нагоре при вида на изражението ми.

— Забравям колко обидчиви можете да бъдете вие, младите. Кажи ми, колко лета си видяла?

Втренчих се в нея, сигурна, че знае отлично отговора на този въпрос и в момента просто си играе с мен, опитвайки се да ме разплаче или ядоса. В главата ми се появи картина, едновременно напомняне и предчувствие: пламъци пълзят по кожата ми, изгарям от глад и желание. Бяха минали години, откакто тялото ми за последно беше се превръщало в пепел, но споменът за болката никога не ме напускаше, макар много други да бяха изчезнали завинаги.

— Шестнайсет.

Новата кралица пристъпи близо, много близо до мен и прокара пръст от гърлото към брадичката ми, повдигайки лицето ми нагоре.

— Твоето безсмъртие е много странно, нали? Изненадана съм, че не пълзиш в краката ми, молейки ме да те освободя от съдбата ти.

Не виждах краката й под дългата й, влачеща се по земята зелена рокля, но дори и да ги виждах, не можех да си се представя как пълзя в тях. Отстъпих назад, за да избегна докосването й, със свити в юмрук ръце.

— Знам съдбата си. Няма начин да я избегна. Не ме е страх.

Елинор се усмихна, леко и загадъчно.

— А аз си мислех, че моят народ не може да лъже. Сред нас ти наистина си в най-голяма степен човек. — Поклати глава. — Не забравяй какво ти казах, скъпа. Не се забърквай в делата ни тук и може би самата аз ще намеря време да наблюдавам твоето изгаряне тази година.

Усмихнах й се подигравателно.

— Присъствието ти ще бъде истинска чест за мен.

— Знам — отвърна Елинор и докато си поема дъх, тя и нейният принц консорт вече бяха изчезнали.

Създай текстово съобщение

200/200

До: Джеймс

Защо си говорим глупости, когато искам да ти кажа толкова много неща? Чувствам се загубена тук. Всички сме музиканти, но никой не е като мен. Свирят барокова музика, джаз или рок. Не би трябвало да има значение, но за мен има.