Лийси Харисън: Има ли вълк, има и начин

Били също научи, че Франки го смяташе за своя най-добър приятел. И настояваше Брет да приеме отношенията им. Брет обеща, че ще го направи. Той каза, че винаги бил харесвал Били, макар да знаел, че чувствата им не са били съвсем взаимни.

„Сега вече са взаимни!“

Хармъни ги остави пред къщата на Клаудин, където през изтеклия час Франки и Брет не спряха да танцуват и да си разменят искри — искри, които никога не пламнаха между Били и Франки.

Той наблюдаваше отстрани, когато приятелите му най-сетне заявиха себе си без страх. Сплотени като една общност, те гордо развяваха знамето на своята чудатост. Това беше краят на една ера и началото на нова. Всичко беше възможно, защото никой не можеше да докаже обратното.

Залят от надежда, Били не спираше да се пита какво би било да целуне момиче, което също искаше да го целуне. Каква ли щеше да бъде — норми или РАД? Дали щеше да се отнесе благосклонно към спрея за тяло, или щеше да предпочете естествения му вид? Дали…

Неочаквано пуснаха „Невидим“ на Ашли Симпсън.

Той се засмя. Откакто се бяха срещнали, Кандис все му се подиграваше с тази песен. Оставяше я на гласовата си поща, надуваше я до дупка в колата, пееше я, докато вървяха заедно по улицата, и се чудеше на реакциите на непознатите минувачи. Той се усмихна, вече без да се чувства засрамен.

— Какво толкова смешно има? — някой се засмя.

— Ти кой си? — попита той, като се огледа. Били докосна косата си. „Изпуснал съм май някой кичур?“

Нещо изсъска. Като спукана гума или кутийка спрей за коса. Само след секунди до него се появи едно момиче. Всъщност появи се само лицето й. Имаше много бледосини очи и плътни устни. Снопче виолетова коса докосна лицето й като крило на пеперуда.

— Аз съм Спектра — с усмивка рече тя и после изчезна. След още едно изсъскване се появи ръката й, протегната към него. След като стиснаха ръцете си, нейната отново изчезна.

— Ти можеш ли да ме видиш? — попита Били и после, опомнил се, бързо скри…

— Не! — Тя отново се засмя. — Не се тревожи, виждам само неясно петно топлина. Но ако те напръскам, ще мога. Тогава ще…

— Не! — Били отстъпи крачка назад от гласа. — Никакъв спрей… или поне не от врата надолу.

— Добре — съгласи се тя и го напръска по лицето със струята с аромат на бисквитки.

— Какво е това?

— Мирише приятно, нали? — попита тя и напръска отново лицето си, за да може да види усмивката й. — Имам трийсет и три различни аромата. Аз… — Тя се изчерви и избледня. — Уха, ти…

— Какво?

— Не си грозен.

— Защо? Мислеше, че съм ли?

— Не знаех какво да мисля.

— Мислила си за мен, така ли? — попита той, благодарен, че тя не може да види гигантската му усмивка.

— Откакто направи онази шега, да.

— Когато се облякох като Франки и отидох да видя Брет в болницата ли?

— Не тази. Когато завърза връзките на господин Барнет една за друга.

Ако можеше, Били щеше да започне да пуска искри.

— Кога? В осми клас ли?

— Да.

— Искаш ли да танцуваме?

— Надявах се все някога да ме поканиш — отвърна тя. Звучеше така, сякаш се усмихва.

Това наистина беше началото на нова ера.

Франки и Брет махаха за довиждане, докато поредната кола, пълна с гости, се отдалечаваше по Радклиф Уей. Без грим усещаше различно нощния въздух по лицето си — както бе да миеш съдовете с голи ръце вместо с ръкавици.

— Все още не мога да повярвам, че могат да видят истинското ти лице — каза Брет, докато махаше. Той сложи ръка на рамото й и двамата тръгнаха бавно по уличката към края й. — Това сигурно е най-прекрасната вечер в живота ти.

— Защо? — попита Франки, полюшвайки чантата със зарядното. — Защото отново сме заедно?

Той се засмя.

— Да.

Но Франки знаеше, че Брет говори за вечерта, която започна с концерт на Лейди Гага и завърши с безпрецедентно парти, парти, което даде шанс на РАД да покажат истинските си лица пред нормитата. Винаги беше искала това. И все пак по някаква причина Франки се чувстваше неспокойна и неудовлетворена. Сякаш късметът й не беше заслужен. Като ленив тийнейджър, наследил цяло състояние, или популярна личност, която бе добила известността си след участие в риалити шоу.

Брет спря.

— Какво има? — попита той и се вгледа в откритото й лице.

— Не мога да повярвам, че Били изпусна вечерта — отвърна тя. Искаше й се и той да беше присъствал. — Надявам се да е добре — но всъщност искаше да каже, че таи надежда да не е разбила сърцето му. От изражението му личеше, че Брет всичко беше разбрал.