Лийси Харисън - Има ли вълк, има и начин

Роклята й беше покрита с най-изисканите и красиви пера, които Клаудин някога беше виждала. Но за аранжирането им съвсем не можеше да се каже същото — твърде много около врата, твърде малко на подгъва, но нищо сериозно, което един шивашки експерт и нейният Singer да не могат да оправят.

— О, божичко, те ли сложиха перата отгоре ти? — загрижено попита Лала. — Това вече никак не е добре.

— Не, перата са си мои — отвърна Мелъди и после взе да дрънка за някаква петиция и Джаксън, и как мислела, че може да направи живота им по-добър. — Планът ми беше да събера всички на едно място и да използвам силата си, за да ги убедя да приемат…

— Силата? — прекъсна я Лала. — Каква сила ?

— На гласа ми — прошепна Мелъди и посочи източения си врат. — Мога да карам хората да правят разни неща …

— Вярно е, не позволявай на обувките й да те заблудят — намеси се Клео и посочи черните кецове на Мелъди. — Момичето наистина знае какво говори.

Напрежението започна да се трупа в пръстите на Клаудин.

— Мелъди, върви — каза Клео и я побутна с лакът към групата момчета от отбора по атлетика. — Накрай ги да се извинят на Клаудин.

— Да, сигурно — Клаудин завъртя очи, защото знаеше колко целенасочено се стремяха да я унижават.

Лала захапа палеца си.

— Върви — подкани я Клео.

За миг Мелъди сякаш обмисляше какво да направи. После изправи рамене и тръгна към тях, а развързаните връзки на кецовете й се влачеха след нея. Тя потупа Рори по гърба. Той се обърна към нея. Тя прошепна нещо в ухото му, а после направи същото с Тъкър, Ник, Тревор и Дарън. Един по един те приближиха Клаудин и се извиниха за съсипаните снимки, за хартиените топчета, мръсните рисунки, сблъсъците в стола и лошото им поведение изобщо.

Клаудин стоеше слисана пред тях. Несъмнено Мелъди притежаваше сила.

— Ей, ти кога пристигна? — попита Колтън, а малките му очи искряха пакостливо. Идваше от дансинга.

Сърцето на Клаудин започна да изпомпва Red Bull вместо кръв. Кожата отзад на врата й се сви. Този беше най-лошият от всички.

— Ей, момчета — каза той задъхано и избърса в ръкава на ризата мокрото си чело. — Почетният гост е пристигнал! — а после добави: — Хайде да направим шайка за въл…

— О, боже — извика Ник. — Вижте врата й!

— Прилича на рунтава овца!

— Нуждае се от ножица!

Скалпът на Клаудин се сви и после се отпусна. Кестенявите къдрици подскочиха и се настаниха над гърдите й.

Момчетата бръкнаха в джобовете да извадят телефоните си.

— От CNN ще го лапнат като топъл хляб!

— А също и от Animal Planet!

— Ъ, госпожо Улф — извика Клео малко паникьосана. Никой друг освен семейството на Клаудин не бе ставал свидетел на трансформацията й. Дори и най-добрите й приятелки.

Хариет обърна гръб на фотографиите и остана с отворена уста. Но Клаудин не можеше да спре да гледа свирепо момчетата и да ръмжи. Само едно замахване и ноктите й щяха да оставят по тях белези за цял живот. Едно движение на ръката й и щеше да ги повали по гръб в средата на дансинга. Един рев от гърлото й и щяха да заплачат за майките си и да се молят да им сменят пелените. Тази мисъл я развесели. Тя се усмихна широко. Това щеше да е последният път, в който й досаждаха. В това нямаше съмнение.

Лала хвана Клаудин за ръката.

— Трябва да те измъкнем оттук.

— Не, чакай! — отвърна Клаудин, без да се помества. Поколения наред семейството й избягваше обществените места по време на трансформация — това бе най-големият им страх. Но защо? Можеха да надбягат и да победят в схватка всяко норми, което се изпречеше на пътя им, а слухът им улавяше звуците от километри. Дори само метаболизмът им стигаше да постави Холивуд на колене. Не беше ли силата на тяхна страна? Не трябваше ли нормитата да се боят от тях?

— Да тръгваме! — каза твърдо Хариет, вдигна дъщеря си през кръста и изхвърча навън от палатката.

Лала и Клео ги последваха.

— Пусни ме! — Клаудин размаха ръце и крака, като си спомни как няколко дни преди това Клод я бе отнесъл на рамо по същия унизителен начин от къщата на Клео. — Казах да ме ПУСНЕШ! ПУСНИ МЕ!

До увития в злато бряст тя успя да се измъкне.

— Виж! — Хариет й поднесе едно дамско огледало.

До нея от Лала и Клео течеше напрежение. Но Клаудин бе странно спокойна, докато за втори път тази вечер оглеждаше отражението си. Разликата беше, че този път около врата й се виеше изящна кестенява козина. Къдриците й докосваха най-горната част на вградените в роклята чашки. А ноктите й бяха дълги като тези на Риана. „Кое не му е хубавото?“