Лийси Харисън - Има ли вълк, има и начин

— Хайде, Дийни, направи вече голямата си грешка. Сега може ли да се прибираме? — подкани я Хариет, а очите й станаха още по-оранжеви. Скоро и нейната трансформация щеше да започне.

— Защо, мамо? Всички знаят. Какъв е смисълът…?

— Хей! — извика едно весело гласче от осветената пътека. Към тях с бързи крачки и разтворени обятия се носеше Франки Щайн. На няколко крачки зад нея бяха Брет и Хит. — Честит рожден ден! Съжалявам, че закъсняхме. Бяхме на концерта на Лейди Гага, а после трябваше да се отбием да си оправя грима… — Пръстите й пуснаха искри. Тя спря и отпусна ръце до тялото си. — Козината ти!

— Знам — засмя се Клаудин. — Просто се случи.

— Обеците наистина ще ти подхождат сега — каза Клео и отвори дланта си.

Този път Клаудин ги взе.

Хариет скръсти ръце на гърди и въздъхна. Въздишката й прозвуча като тихо ръмжене.

— Честит рожден ден — свенливо каза Брет.

— Ей — махна Хит с ръка. — Честит рожден ден.

Клаудин, Лала и Клео си размениха погледи.

Франки улови Брет за ръката.

— Всичко е наред. Той е от добрите.

Лала се усмихна облекчено, а ултрабелите й зъби проблеснаха на лунната светлина.

Ненадейно серия от познати пронизителни такта изпълниха двора. Нещо подобно на ракета се изстреля от петите към главата й. Диджеят беше пуснал тяхната песен.

— Ааааааа! — изпищя Лала.

— Ааааааа! — отвърна Клаудин.

„Ако си един от нас, тогава тръгвай с нас“, рапираха те ведно с Кеша.

Телефонът на Клео иззвъня. Беше Дюс. Тя вдигна и изкрещя:

— Ще ти се обадя после — и затвори. После запя: — Ние държим града …

Франки се присъедини:

— Не се забърквай с нас …

И преди да се опомнят, Клаудин сграбчи приятелките си и хукна през поляната към дансинга. Най-сетне щеше да последва примера на европейските си братовчеди и да се отпусне.

Клаудин си проби път през масата от въртящи се тела и стигна средата точно за припева.

Пееха с цяло гърло, а гласовете им се сливаха с няколко дузини от тези на хората около тях. Лекоатлетите документираха събитието на камерите на мобилните си телефони, а наместо да се крият, момичетата им дадоха това, което се искаше от тях. Лала се усмихваше широко пред малките им обективи, Клаудин въртеше на пръст козината си, а Франки изтри грима си в старомодните им ризи. Скоро Брет дойде да танцува с нея и й помогна да изчисти последните остатъци от лепкавата помада зад ушите. Хейли също се добра до кръгчето им и започна да танцува с Хит. От устата му излетя огнен пламък и всички въодушевено аплодираха. Сред тях и Хариет. Франки вдигна ръце над тълпата и започна да пуска искри в такт с музиката. Шестте момчета наобиколиха танцуващата Клаудин. Те също започнаха да танцуват.

Песните преливаха една в друга, а партито продължаваше да се вихри без край. Братята Улф пристигнаха, след като Хариет им се беше обадила и беше дала строги инструкции косите им да са пуснати. Когато всичко вече беше изречено и сторено, диджей Дъман беше навъртял три извънредни часа.

Клаудин обеща на майка си, че ще използва всичките си спестени пари, за да покрие допълнителните разноски, и Хариет прие. В крайна сметка, шестстотин долара не бяха толкова висока цена за свободата.

Животът отново се беше върнал към обичайния си ход. Само че вече нищо не беше същото.

Били не можеше да си представи нищо по-потискащо от това да пътува сам обратно към Салем, невидим както винаги. Всеки писък, всяко съскане на влака щяха да го измъчват, жестоко да му напомнят как преди не беше забелязал тези звуци. И как да ги забележи? Толкова се беше забавлявал тогава.

Той обмисли да помоли Кандис да го прибере, но телефонът му беше останал у Франки. Или поне така си каза. В действителност беше твърде засрамен. Как да обясни поражението си пред едно момиче, което никога не беше губило?

Затова, след като набързо уми косата си, се втурна като полудял към колата на сестрата на Хит и се промъкна вътре незабелязано.

Свит на задната седалка, притиснат до студеното стъкло, той се чувстваше като насекомо, което господин Щайн би смачкал на предметното стъкло и би наблюдавал под микроскоп. И дори по-зле от това. Защото насекомото поне щеше да е мъртво и нямаше да се налага да слуша смеха на Франки, докато тя целува друго момче.

Искаше да я мрази. Молеше се да може да я мрази. Но когато пристигнаха на Радклиф Уей, той я обичаше дори повече. И по-малко искаше да убие Брет.

Виждаше, че Франки и Брет наистина държат един на друг. Винаги бяха държали. Раздялата им беше следствие от войната. Интересът на Франки към Били беше само лек за болката й, запален от съвета на майка й да се държи за своя вид. Трудно беше да чуе това, но беше по-добре да го знае.