Дерек Ланди - Краят на света

После майка й излезе и затвори вратата. Стефани остана да седи неподвижно няколко мига, после замахна и нощната лампа отхвърча в отсрещния ъгъл на стаята. Удари се в стената, строши се и падна на пода.

Момичето примигна и проследи с очи как лампата се изтърколи и спря. Дори не я беше докоснала . Да, беше посегнала към нея, но реално не я беше докоснала. Момичето се усмихна сама на себе си. Силите й нарастваха.

Точно навреме.

(Следващият откъс е част от първоначалния епилог)

Валкирия Каин. Беше си избрала това име и го беше приела за свое, без да има ни най-малка представа до какви последици би могло да я доведе това решение. Вече беше част от онзи свят, който беше отнел живота на чичо й, при това беше пристъпила в него весело и с непростимо безгрижие, като последна невежа. Беше имала наглостта да си мисли, че е родена за магьосница, само защото произхождаше от последния от Древните. Родена за магии, за вълшебства и чудеса. И с какво се беше сблъскала вместо това? Със смърт и разруха, с невероятни ужаси и със страховете, от които са изтъкани човешките кошмари.

Глупаво момиченце.

Заслужаваше цялата болка, която се беше стоварила върху й. Синините, счупените кости, драскотините? Заслужаваше си ги до една, че и отгоре. А нима в крайна сметка не се беше отървала леко? Ами клетият Гастли Биспоук, застинал сега като грозна статуя в задното помещение на шивачницата? Или Танит Лоу, прекрасната и смела Танит Лоу, намушкана от човек, изчезнал после без следа? Нима Танит заслужаваше ненавременната си смърт? Стефани отлично знаеше, че самата тя трябваше да умре, а не Танит.

Смъртта й щеше да бъде облекчение за всички. Щеше да освободи родителите й от бремето да се тревожат за нея. След онази нощ в Хагард, след всички истории за вилнеещи банди и побоища из улиците, в които Стефани така явно беше замесена, клетите й майка и татко бяха на косъм да се побъркат напълно. Майка й не й беше говорила от седмици. Баща й вече не можеше да я гледа в очите. Стефани куцукаше наоколо с патериците си и никой в градчето не желаеше да има нищо общо с нея. По-добре да беше умряла.

Дори Джаспър се боеше от нея, малкият Джаспър с грамадните стърчащи уши. Родителите му го бяха предупредили. Стой далече от момичето на Еджли , му бяха казали те. Тя създава само проблеми.

Стой далеч от момичето на Еджли. Тя създава само проблеми.

На Стефани не й трябваше много, за да се досети кой стои зад всички клюки и слухове. Подозренията й се потвърдиха окончателно, когато й се обадиха по телефона.

— Стефани?

Да? , беше отговорила тя.

— Здравей, Стефани, обажда се господин Феджуик, адвокатът на покойния ти чичо.

О, да , беше казала Стефани. Искате да говорите с татко ли?

— Всъщност, искам да говоря с теб. Почувствах, че най-почтено ще бъде да ти се обадя. Преди няколко дни леля ти и чичо ти дойдоха при мен в кантората, придружени от техния адвокат. Настояха за повторна експертиза на завещанието. Изглежда в него има… вратичка, скрита в употребените в документа термини. Сигурен съм, че покойният ти чичо не го е сторил нарочно, но така или иначе, вратичката съществува.

Какво е „вратичка“?

— По всичко личи, че ти ще бъдеш единствена наследница на активите на Гордън Еджли само ако към датата на осемнайсетия си рожден ден реално живееш заедно с родителите си в общия ви дом. Леля ти и чичо ти изрично настояха, че тази точка е пределно ясна и предложиха малко вероятния сценарий, при който, ако на осемнайсетия си рожден ден ти не живееш у вас, то наследството ще бъде разделено между родителите ти и семейството на леля ти и чичо ти. Реших, че трябва да знаеш това.

Тогава всичко започна да й се изяснява. Непрестанните слухове, вечните грубости, всяването на съмнения у родителите й към собствената им дъщеря. Леля й и чичо й се опитваха да й опропастят живота. Да съсипят репутацията й, да я компрометират, да я скарат със семейството й. Колко подло. Колко макиавелистки изпипан и амбициозно скроен план. Заслужаваха аплодисменти.

И какво можеше да направи горката Стефани? Бездруго никой не разговаряше с нея и не й вярваше. Толкова пъти вече беше ходила в полицията, че участъкът й беше станал като втори дом. Носеше й се славата на хулиганката от Хагард. Всеки нов слух раздуваше престъпленията й, хората шепнеха за нея и греховете й се множаха.

Дори и Бентлито го нямаше, за да й предложи убежище. Добрият й приятел Скълдъгъри Плезънт имаше много сериозни каши за разчистване. Мериторий се беше върнал и отново беше поел контрола, но авторитетът му беше силно разклатен. В края на краищата, беше побягнал в момент, в който авторитетът му беше най-нужен. По целия свят съюзниците на Серпин изплуваха, нанасяха удари и отново се скриваха, когато узнаеха новината за края на водача им. Организираният от тях бунт може и да се беше провалил, но заради него броят на секачите беше силно намалял, едва успяваха да изпълняват задълженията си. Доверието на магьосническата общност в законите и законодателите се сриваше. В края на краищата, пробивът в Убежището беше факт. Нищо и никой не беше в безопасност.