Дерек Ланди - Краят на света

Валкирия просто се обърна и побягна, а вампирът се стрелна подире й. Нещо профуча край периферното зрение на Райън и в следващата секунда Скълдъгъри скочи през перилата и тупна на долния етаж.

Райън хукна към ескалатора, затича надолу, надолу, за да се притече на помощ на Валкирия. Чу я как извика, за малко не се препъна, за малко не полетя презглава надолу по стъпалата. Чу се трясък от счупено стъкло и момчето зърна Скълдъгъри да изчезва през витрината на един магазин. Почти беше стигнал долния етаж, когато я видя, видя Валкирия да мята огнени кълба и стрели от сенки срещу вампира, който я приближаваше дебнешком като див звяр. Създанието подскочи и се преметна във въздуха, избягвайки едно сенчесто острие, което момичето захвърли насреща му. Подскочи и се приземи право върху Валкирия и ноктите му задраха по дрехите й. Момичето ахна, а звярът задращи отново, в опит да пробие защитното й облекло, в опит да раздира плът и да къса кожа, в опит да пие кръв.

— Ей! — изкрещя с все сили Райън, изтича и застана открит точно зад чудовището. — Ей, ти! Ей! Ела ме хвани! Хайде де!

Вампирът рязко вдигна глава и заръмжа.

— Онова, което искаш, е у мен! — кресна Райън и размаха ръката си, на чиято длан беше отпечатан ключът. Ако Самюъл-човекът все още се таеше някъде дълбоко у създанието, може би щеше да си спомни за какво всъщност беше цялата тази дандания. Може би щеше да си спомни, че всъщност преследва само и единствено Райън. А може би пък вампирът щеше да види пред себе си просто една по-лесна плячка и…

Звярът отскочи от Валкирия. Райън зави от ужас и отново побягна. Хвърли поглед назад, само за да види ноктите и зъбите и да усети лекия полъх, когато създанието скочи отново високо и връхлетя отгоре му.

Краката на Райън се преплетоха и той се спъна. Седна на пода и погледна нагоре. Вампирът висеше във въздуха точно над него и го гледаше втренчено. Мяташе се, ръмжеше и замахваше към момчето с ноктите си.

Скълдъгъри пристъпи напред, протегнал ръце, пръстите му бяха леко свити, контролиращи въздуха, който държеше съществото в капан. Костюмът на детектива беше съдран, а вратовръзката — накривена. Валкирия докуцука с шапката му в ръка. Показа му я и детективът изохка. През дъното на борсалиното беше прогорена сериозна дупка.

Вампирът заръмжа срещу всички.

Скълдъгъри вдигна ръце и звярът също се заиздига нагоре. Все по-високо и по-високо, подминавайки етаж след етаж. Валкирия хвана Райън за ръка и го поведе към една пейка наблизо. Когато вампирът стигна тавана на мола и нямаше как да се издига повече, скелетът рязко отпусна ръце и съществото се стрелна като камък към пода.

— Падането няма да го убие — рече Валкирия на Райън, докато вампирът падаше, — но ще му натроши достатъчно кости, така че да спре да ни тормози засега.

Вампирът се стовари пред тях със сериозно туп и не мръдна повече.

Скълдъгъри огледа клетата си шапка и я остави настрани.

— Райън — рече, — знам, че много ти се събра, но ни предстои още само една мъничка задачка по обезвреждането и разглобяването на бомбата и после ще те оставя да си почиваш. Обещавам.

Под ръководството на Скълдъгъри Райън обезвреди Машината на Страшния съд. Буквално я обърна наопаки. Когато и последната част от механизма беше превърната в нещо напълно безполезно, ръката на момчето пламна от болка. Той изсъска, погледна дланта си, а отпечатъкът от ключа се стопи и изчезна.

— Браво, Райън — похвали го Скълдъгъри. — Ти спаси света.

— Ти знаеше точно какво трябва да се направи — отвърна момчето. — Ти си този, който знаеше как да я обезвредим.

— Радвам се, че си останал с това впечатление — благо каза скелетът, — но аз със същия успех можех да ни светя маслото. Но все пак така стана по-добре, отколкото да чакаме специалист, не мислите ли?

После измъкна от колана си белезници и се зае да закопчава китките на изпадналите в безсъзнание бандити, като остави Валкирия и Райън сами.

— Още колко време имам? — попита момчето.

Валкирия се поколеба.

— Скълдъгъри каза… каза, че когато цялата история с Машината приключи, независимо по какъв начин, личността на Дийкън отново ще започне да взема превес.

— Значи ще стане скоро — тихо каза Райън.

— Ами… да, боя се, че е така.

Райън кимна. Не каза нищо. Опасяваше се, че гласът ще му изневери.

— Ти май ми спаси живота одеве — рече Валкирия. — Постъпи много смело.

Райън се усмихна вяло.