Дерек Ланди - Краят на света

Тонът на Валкирия стана категоричен.

— Скълдъгъри. Чакаме специалист по бомбите.

— Че какво ще знае той, което аз да не знам?

— За бомбите и обезвреждането им ли? Сума ти работи.

Скълдъгъри махна пренебрежително с ръка.

— Бомбите са проста работа. Конструирани са да избухват. За да обезвредим бомбата, трябва да й попречим да избухне. Какво по-ясно от това?

Валкирия стисна Райън за китката и го дръпна настрани.

— Чакаме специалист.

— Мисля, че трябва да го оставим да опита — обади се един глас отзад. Тримата се обърнаха и озоваха очи в очи с Фоу и бандата му. Фоу се хилеше. — Може да ни спести усилието да унищожаваме света сам-самички.

Валкирия пристъпи пред Райън и го прикри, а Скълдъгъри оправи вратовръзката си.

— Отлично — рече скелетът. — Паднахте право в капана ни.

Фоу огледа пустия мол.

— Капан, викаш? Може би точно в този момент трябва да нахлуят секачите? Може би това е онази част от приключението, в която ние се предаваме, тъй като вие значително ни превъзхождате числено, а след това ни арестувате и ни завличате в килиите ни?

— В общи линии.

Усмивката на Фоу стана още по-широка.

— Капанът щракнал ли е вече или още го чакаме?

— Няма да удостоя това с отговор — каза Скълдъгъри.

Застанал зад Облоки, Самюъл се потеше обилно. Райън виждаше дълбоките напрегнати бръчки по лицето му. Вампирът сякаш изпитваше болка.

— Домашното ви животно не изглежда никак добре — подхвърли Валкирия.

Фоу хвърли поглед зад гърба си и сви рамене.

— Залезе ли слънцето, всеки вампир желае единствено да съдере човешката си кожа и след това да изтрепе всичко, дето му се мерне пред очите. Единственото, което в момента пази всички ни живи, е последната капка серум, която той току-що взе. Гаджето ти май също си биеше нещо подобно? Как му беше името? Сийлън?

Раменете на Валкирия се сковаха и гласът й стана леден.

— Той не ми беше гадже.

— Лошо скъсахте, а? Всъщност, не ми отговаряй. Чух точно как е било. Обаче нещата май са свършили по-зле за него, отколкото за теб?

— За вампири не говорим — промърмори Райън.

Фоу се усмихна, а Мърси направо избухна в смях.

— Видя ли? — рече магьосницата. — Казах ти, че си пада по малката.

— И какво като си пада? — сопна й се Валкирия. — Той е чудесно момче. Вас ви бихме достатъчно, нека пък и някой да си пада по нас. Какво има, Мърси? Ревнуваш, че двама души могат да си падат един по друг, докато никой на тоя свят с капка ум в главата не би те харесал тебе, а?

Мърси я загледа злобно.

— Мнозина са ме харесвали.

— Да, бе — парира момичето. — Знам всичко аз.

Злобата се превърна в презрителна гримаса.

— Не в този смисъл.

— Не е необходимо да ми се оправдаваш.

— Каза момичето, дето ходеше с вампир.

— Каза психопатката, дето е ходила с всичко живо.

— Детектив Плезънт — обади се Фоу, прекъсвайки кавгата точно на най-интересното, — потънали сте в подозрително дълбоко мълчание. Не е типично за вас да пропускате да се месите в споровете.

— Ама продължавайте, моля ви се — отвърна скелетът, свел ниско глава. — Не ми обръщайте внимание…

Фоу се навъси.

— Какво правиш?

Скълдъгъри изчака момент, после им показа мобилния телефон в ръката си.

— Тъкмо пращах тука един есемес. Подкрепленията ни ще пристигнат всеки момент.

Раменете на Облоки увиснаха жално.

— Нали ви казах, че трябва направо да ги нападаме — изръмжа. — Ама не, вие все искате да приказвате и да се покажете колко сте умни.

— Млъквай, Облоки — рече Фоу. — Хубаво, детективе. Искаш да минаваме направо по същество? Така да бъде. Убийте ги.

Валкирия блъсна леко Райън настрани, когато Облоки се втурна към нея, а Мърси се стрелна право към Скълдъгъри.

— Ама разбира се! — рече момичето — Аз ще се оправям с великана, нямате грижи!

Фоу остана на мястото си, без да сваля очи от Райън. Зад гърба му Самюъл продължаваше да се поти.

Мърси отвори уста и Скълдъгъри побърза да се наведе, когато червеният лъч издълба бразда в стената зад гърба му. Детективът се скри зад една колона, но лъчът усили натиска си, стопи колоната, проби я и отнесе шапката от главата на скелета.

Облоки долепи длани до слепоочията си и стисна така, сякаш искаше сам да си сцепи главата. Валкирия залитна. Падна на едно коляно и протегна ръце напред в напразен опит да се прикрие. Райън понечи да изтича да й помогне, но видя, че Фоу вече крачи към него.

— Не вярвам да боли — рече му бандитът.