Дерек Ланди - Краят на света

— Те са просто лошите — обясни Валкирия. — Злодеите. Някои злодеи изпипват плановете си. Други — не. Членовете на бандата живеят вече по стотина години. Когато човек има достатъчно време на разположение, всяка случайна мисъл може да се превърне в мания, а после и в цел. Те са смахнати, Райън. Просто луди хора, които мислят еднакво.

— Безумието подхранва само още безумие — кимна Скълдъгъри. — Точно както глупостта подхранва още глупост.

— Като говорим за глупост — рече момичето, — ще те питам пак и добре ще направиш да ми отговориш, защото наистина нямам понятие как се сети. Откъде знаем, че Машината е скрита точно тук?

Мина секунда, преди Скълдъгъри да заговори.

— Райън ми каза — рече.

Райън го зяпна.

— Какво съм ти казал?

Скълдъгъри вдигна глава и погледна момчето в упор с празните си очни орбити.

— Ти ми каза, че Машината е скрита в мола „Дъндръм“. Каза ми го напълно несъзнателно, разбира се. Точно „Дъндръм“ се опита да скриеш одеве върху картата с бутилката кола, докато ни отвличаше вниманието и се преструваше, че си се задавил.

— Ъм — рече Райън. — Какво?

— По пътя дотук се убедих. Да спираме три пъти, за да се облекчаваш? Само отлагаше неизбежното.

— Няма такова нещо — отвърна Райън. — Какви ги говориш? Откъде бих могъл да знам къде е скрита Машината?

— А и защо би искал Райън да ни попречи да я намерим? — намеси се и Валкирия.

Скелетът се поколеба още миг.

— Райън, ти защо нито веднъж не помоли да те пуснем да си идеш у дома?

Райън се намръщи, вече истински и искрено объркан.

— Моля?

— Така и не поиска да си идеш вкъщи — продължи Скълдъгъри. — Не се и опита дори да се обадиш на вашите, за да им кажеш, че си добре, защото те сигурно вече се тревожат за теб.

Райън се свъси, разгневен при мисълта, че трябва да признае това пред Валкирия.

— Аз… избягах от вкъщи.

Очите на момичето се разтвориха широко.

— Какво? Защо?

— Дълга история.

— Нищо подобно — рече скелетът.

Валкирия го перна по ръката.

— Млъквай, Скълдъгъри. Райън, кажи какво не е наред?

— Моят баща… почина. Мама се омъжи повторно. Мъжът й е свестен човек, но… Аз не исках да оставам в онази къща. Напомня ми за…

— Нищо подобно — повтори Скълдъгъри.

— Спри да ме прекъсваш! — кресна Райън. — Не знаеш какво е! Не знаеш!

— И ти не знаеш — отговори скелетът. — Райън, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но причината, поради която още не си поискал да се прибереш у дома, е фактът, че ти изобщо нямаш дом. Райън, ти не си истински. Ти не съществуваш.

Райън се вторачи в него.

— Какво?

— Ти си Дийкън Мейбъри — отвърна Скълдъгъри. — Представляваш просто едно скривалище, което си мисли, че е момче.

Райън направи крачка назад.

— Ти си луд.

— Така е — отвърна скелетът. — Но също така съм и прав. Дийкън е замислил целия този план, е, поне доколкото са му стигнали възможностите. Скрил е ключа, инсценирал е смъртта си и е отишъл право при Крейзис. Поискал е Робърт да му върне услугата. Накарал го е да го превърне в някой напълно незабележим — такъв, когото Фоу никога няма да заподозре, такъв, за когото никой няма да повярва, че е замесен в схемата с Машината.

— Скълдъгъри — меко се обади Валкирия. — Сигурен ли си?

— Крейзис едва-едва погледна Райън, докато бяхме в работилницата. Искаше да ни каже истината, но смятам, че е обещал на Дийкън да си мълчи. Когато новият външен вид бил подсигурен, Мейбъри се заел да обработва съзнанието си. Не можел да поеме риска Облоки да прочете мислите му и да го разкрие. Трябвало да изчезне напълно. Затова потиснал собствената си личност и я заменил с личността на Райън — личност на добро момче. На нормален смъртен.

— Не е вярно — каза Райън. — Не знам дори какви ги говориш, но не е вярно.

— И на мен ми се иска да не е вярно — отвърна скелетът, — но аз рядко греша. Дийкън е планирал да се скрие, докато Фоу изгуби следите му. Райън, можеш ли да си спомниш какво прави тази сутрин?

— Станах — отвърна момчето. — Закусихме с мама.

— Повтарям, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но жената, която мислиш за твоя майка, не съществува.

Райън усети болка някъде в гърдите.

— Не. Тя е моя майка. Моя майка е и аз я обичам.

— Знам — отговори Скълдъгъри. — Дийкън е много старателен в работата си. Но възможностите на долавящия да потисне една личност са все пак ограничени, особено когато той работи върху самия себе си. Тогава пукнатините в биографията на новата личност проличават много бързо. Например причината, поради която ти днес беше в библиотеката. Дълбоко в подсъзнанието си си знаел, че е важно да отидеш там. Знаел си и точно къде ще намериш ключа.