Дерек Ланди - Краят на света

— Е, и?

— Само две години разлика — разгорещено продължи Райън. — Ние сме на практика връстници, а ти се държиш с мен като с дете. Хубаво, ясно ми е. Не се интересуваш от мен. Свикнал съм. Но няма да търпя да ми говориш снизходително, все едно си нещо повече от мене.

Валкирия го загледа мълчаливо. Полека Райън започна да се чувства много глупаво.

После момичето скръсти ръце на гърдите си и положението стана още по-лошо.

— Първо на първо — почна тя, — не ти говоря снизходително, нито пък се държа с тебе като с дете.

— Но очакваш да искам да си ида вкъщи.

— Разбира се, че очаквам. Нападнаха те. В смъртна опасност си. Мотаеш се с хора, които могат да правят магии. В момента си в нещо, което ние от насилническия бранш наричаме „шок“. Обикновено, когато хората са в шок, те искат да се скрият на безопасно място, за да обмислят онова, което са видели. Повечето хора на секундата искат да си идат у дома. Но не и ти. Досега дори не си споменал дома си, нито семейството си, не се опита да избягаш от нас или пък да се обадиш на полицията. Справяш се много добре със ситуацията, Райън. Това е всичко, което искам да ти кажа. Това е всичко, което имах предвид. Нямам представа какво общо има възрастта ни или пък какво ти имаш предвид, като твърдиш, че не се интересувам от теб.

— О — отвърна момчето.

— Единственият случай, в който действително се държиш като дете — продължи момичето, — е в момента. Не обичам сприхави хора, Райън. Не реагирам добре, когато някой ми избухва така.

— Добре.

— Когато стане дума за цупене, то е позволено само на мен. Скълдъгъри го знае. А на теб изясни ли ти се?

— Да — кимна бързо момчето. — Извинявай.

— Надявам се да ти е станало ясно.

— Ясно ми е, честно.

— Аз ти направих комплимент, а ти направо ми се нахвърли — очите на момичето се присвиха. — И какво значи това, че не се интересувам от теб? В какъв смисъл?

— Ъм, в никакъв.

— Не ме карай да те удрям, Райън.

Момчето примигна.

— Не знам, аз просто… Мислех си, че, де да знам, че гледаш на мене като на дете и… Казвам само, че ти явно никога, такова, не би излязла на среща с някой като мен, но дори и да е така, това не е причина да се държиш снизходително. Което ти всъщност не правеше и сега пак ти се извинявам, задето реших, че го правиш.

— Но какво общо има цялата ситуация в момента с факта дали бих или не бих излязла с някого като теб?

Райън се опита да се усмихне.

— Вече не знам, наистина. Когато ти го казах, ми се стори смислено.

Валкирия поклати глава, отвори уста, сякаш да каже нещо, после изведнъж се спря.

— О — рече. И тогава погледът й стана точно същия като погледа на Андреа в училище в деня, в който Райън се беше престрашил да я покани да отидат на кино. Поглед, изпълнен с нещо като нежно съжаление.

— Няма проблем — отвърна момчето. — Не го мисли.

— Райън, ние току-що се запознахме.

Момчето кимна.

— Напълно си права.

— Не става дума за това, че никога не бих излязла с момче като теб — продължи Валкирия, — но аз по принцип си падам по… по-големи от мен.

Райън се насили да се засмее.

— Вампири например.

Тонът й изведнъж стана остър.

— Не се шегуваме за вампирите, Райън.

— Вярно. Извинявай.

— Мисля, че си мил — отвърна пак меко Валкирия. — Но нека засега да си останем приятели, окей?

— Дадено. Да. Не се тревожи.

Вратата на работилницата се отвори и на прага застана Скълдъгъри.

— Райън — рече, — спри да се подпираш на колата ми.

— Извинявай — промърмори момчето и се изправи.

Скълдъгъри приближи и застана пред двамата. Върху черепа му сега се мъдреше поредното лице-татуировка, шапката отново беше на главата му.

— Разгадах скритата картинка — обяви той. — Преди да ви заведа при Машината на Страшния съд, бих искал и двамата да признаете колко смайващо умен съм.

— Ъм — рече Райън. — Ти си смайващо умен.

— Ставаш — добави Валкирия.

— Стига ми — кимна Скълдъгъри. — Мятайте се в колата. Отиваме да спасим света.

Стигнаха до Търговския център „Дъндръм“ и си намериха място в подземния паркинг. По пътя Скълдъгъри спира три пъти, за да може Райън да пишка. На момчето му стана пределно ясно, че дори и да иска Валкирия да започне да го смята за по-голям и зрял, правилната аргументация в този смисъл категорично му се изплъзва.

Бентлито спря и тримата слязоха.

— Как разбра, че трябва да дойдем точно тук? — попита момичето.

Скълдъгъри хвърли поглед в страничното огледало, за да провери дали всичко с фасадната татуировка е наред, и изправи рамене.