— Освен това — продължи той — коридорите на Лабиринта са твърде малки за Атина Партенос, за да я прокарате оттам.
— И дори Лабиринтът да се е отворил наново — продължи Анабет, — не знаем какво е вътре сега. Беше достатъчно опасно и преди, когато Дедал го контролираше, а той дори не бе зъл. Ако Пасифая го е направила такъв, какъвто иска да бъде… — Тя поклати глава. — Хейзъл, твоите умения да намираш посоките под Земята може и да помогнат на Рейна, но никой друг не би имал шанс. А ти ни трябваш тук. Освен това, ако се загубиш долу…
— Права си — отвърна мрачно Хейзъл. — Забрави.
Рейна огледа останалите от групата.
— Други идеи?
— Аз мога да ида — предложи Франк, но не звучеше особено доволен. — Ако аз съм претор, аз трябва да ида. Може би ще направим нещо като шейна и…
— Не, Франк Занг — усмихна се уморено Рейна. — Надявам се да работим заедно за в бъдеще, но засега мястото ти е на борда на този кораб. Ти си един от седмината герои на Пророчеството.
— Но аз не съм — отвърна Нико.
Всички спряха да ядат. Пърси се загледа в него, за да разбере дали другото момче не се шегува.
— Нико — остави вилицата си настрана Хейзъл.
— Аз ще ида с Рейна — отвърна той. — Ще пренеса статуята по сенките.
— Ъъ… — вдигна ръка Пърси, — знам, че пренесе осмина ни на повърхността, което е страхотно. Но преди година ми каза, че трудно пътуваш дори сам. Няколко пъти се озова в Китай. Да пренесеш дванайсетметрова статуя и двама души на другия край на света…
— Тартара ме промени. — Очите на Нико засвяткаха от гняв, който Пърси не разбра. Запита се с какво ли е обидил другото момче.
— Нико — намеси се Джейсън, — никой не поставя под въпрос силите ти. Просто искаме да сме сигурни, че няма да се убиеш в опита си да помогнеш.
— Мога да се справя! — настоя той. — Ще правя кратки скокове на около сто-двеста километра. Вярно е, че след тях няма да съм в състояние да се боря с чудовищата. Рейна обаче ще пази и мен, и статуята.
Лицето на Рейна остана неразгадаемо, като на играч на покер. Тя огледа останалите от групата, но не издаде нищо от собствените си мисли.
— Някакви възражения?
Никой не отговори.
— Много добре — отсече тя като съдия. Пърси се обзалагаше, че ако имаше чукче, щеше да тропне с него. — Не виждам по-добра алтернатива. Но ще има много нападения от чудовища. Ще се чувствам по-спокойна, ако с мен дойде още някой. Трима е най-доброто число за извършване на подвизи.
— Тренер Хедж! — изстреля Франк.
Пърси го погледна, несигурен, че е чул правилно.
— Ъъ, Франк… какво?
— Тренерът е най-добрият избор — отвърна Франк. — Единственият избор. Той е добър боец, доказан защитник. Ще се справи.
— Фавн — отвърна Рейна.
— Сатир! — излая Хедж. — Но добре, ще отида. Освен това, когато се върнете в лагера на нечистокръвните, ще ви трябва някой с връзки и дипломатически умения, за да не ви нападнат. Позволете ми само да направя едно обаждане… искам да кажа, да си взема бухалката!
Той се изправи и погледна Франк с изражение, което Пърси не можа да разчете. Въпреки факта, че току-що се бе записал в самоубийствена мисия, тренер Хедж изглеждаше благодарен . Той заприпка по стълбата на кораба като развълнувано дете.
— И аз трябва да тръгвам — изправи се Нико, — за да си почина преди последното пътуване. Ще се видим при статуята по залез.
Щом се отдалечи от тях, Хейзъл въздъхна.
— Държи се странно напоследък. Не знам какво му минава през главата.
— Ще се оправи — отвърна Джейсън.
— Дано си прав. — Тя махна с ръка над земята и на повърхността се появиха диаманти, които образуваха нещо като миниатюрна галактика. — Отново сме на кръстопът. Атина Партенос отлита на запад, а Арго II — на изток. Надявам се да сме направили верния избор.
На Пърси му се щеше да каже нещо окуражаващо, но се почувства неспокоен. Въпреки всичко, което преживяха, и въпреки победите, които постигнаха, Гея изглеждаше все така непобедима. Наистина, освободиха Танатос и затвориха Портите на Смъртта. Сега поне можеха да убият чудовищата и да ги оставят в Тартара поне за известно време. Но гигантите се бяха върнали. Всички гиганти.
— Едно нещо ме притеснява — каза той. — Ако Пирът на Надеждата е след две седмици и Гея има нужда от кръвта на двама герои… Как го каза Клитий? Кръвта на Олимп? Тогава не правим ли точно това, което Гея иска, като се отправяме към Атина? Ако не отидем, тя не може да пожертва никого от нас. Това не означава ли, че няма да се събуди напълно?
Читать дальше