Рик Риърдън - Домът на Хадес

Хедж отхапа ягодката заедно с половината отвертка.

— Чакай малко. Обичам мира, колкото всеки друг сатир, но…

— Мразиш мира — обади се Лио.

— Въпросът, Валдес, е че сме само на няколко дни от Атина. Там ни чака армия гиганти. Не сме преживели всичките неприятности около тази статуя, за да…

— Аз преживях повечето неприятности — напомни му Анабет.

— Пророчеството споменава нещо за проклятие на гигантите — продължи сатирът. — Защо тогава не я вземем с нас? Тя е единственото ни тайно оръжие. — Той погледна към Атина Партенос. — Изглежда ми като балистична ракета. Може би ако Валдес закачи някакви двигатели на нея…

— Страхотна идея, тренер — прокашля се Пайпър, — но мнозина от нас имаха видения за това как Гея се надига в лагера на нечистокръвните…

Тя изтегли кинжала си Каторпсис и го постави на чинията си. За миг острието показа само небето, но видът му все пак изпълни Пърси с безпокойство.

— Откакто се върнахме на кораба — продължи Пайпър, — видях някои лоши неща в ножа. Римският легион вече е съвсем близо до лагера на нечистокръвните и събира подкрепления — духове, вълци, орли.

— Октавиан — изръмжа Рейна. — Казах му да изчака.

— Когато поемем командването — предложи Франк, — първата ни работа ще е да заредим най-близкия катапулт с Октавиан и да го изстреляме колкото се може по-надалеч.

— Съгласна съм — отвърна Рейна, — но засега…

— Той жадува войната — намеси се Анабет — и ще я получи, освен ако не го спрем.

Пайпър обърна острието на кинжала си.

— За жалост това не е най-лошото. Видях образи от едно възможно бъдеще. Лагерът гореше, а римските и гръцките герои лежаха мъртви. А Гея…

Не можа да довърши.

Пърси си спомни физическата форма на Тартара, надвиснала над него. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен и ужасен. Все още се срамуваше от това как бе изтървал меча си.

„Все едно да опиташ да убиеш земята“ — бе казал Тартара.

Ако и Гея бе толкова могъща и имаше армия гиганти на своя страна, Пърси не виждаше как седмина герои могат да я задържат, особено сега, когато повечето богове бяха небоеспособни. Трябваше да спрат гигантите преди Гея да се пробуди, иначе всичко свършваше.

Ако Атина Партенос бе тайното им оръжие, логичното бе да я отнесат в Атина. Пърси даже се изкушаваше дали да не изпробват идеята на тренера и да я пратят на Гея като божествена атомна бомба.

За нещастие инстинктите му подсказваха, че Анабет е права. Мястото на статуята бе в Лонг Айлънд, където можеше да спре войната между двата лагера.

— Значи Рейна взема статуята — заключи Пърси, — а ние продължаваме към Атина.

— Звучи добре — сви рамене Лио, — но има някои логистични проблеми. Нали има две седмици, докато Гея се събуди?

— Пирът на Надеждата — отвърна Джейсън. — Това е на първи август. А днес сме…

— Осемнайсети юли — помогна му Франк. — Значи от утре ни остават четиринайсет дни.

— Лошо — направи гримаса Хейзъл. — Отне ни осемнайсет, докато стигнем от Рим до тук. А това е пътуване, което не трябваше да ни бави с повече от два или три дни.

— Като се има предвид обичайния ни късмет — продължи Лио, — може би ще имаме достатъчно време, за да стигнем с Арго II до Атина и да спрем гигантите да пробудят Гея. Може би. Как обаче Рейна ще пренесе огромната статуя обратно до лагера на нечистокръвните преди гърците и римляните да се направят взаимно на салата? Вече си няма дори и пегас. Ъъ, извинявай…

— Моля — сопна се Рейна. Може и да ги приемаше за съюзници, а не за врагове, но Пърси забеляза, че все още не харесва особено Лио. Може би защото бе взривил половината форум в Нов Рим.

Тя си пое дълбоко въздух.

— За жалост, Лио е прав. Не знам как мога да пренеса нещо толкова огромно. Предполагах, че… ами, че някой от вас ще има идея.

— Лабиринтът — отвърна Хейзъл. — Ако Пасифая наистина го е отворила, а мисля, че го направи… — Тя погледна тревожно към Пърси. — Каза, че Лабиринтът може да те отведе навсякъде. Може би…

— Не! — възкликнаха Пърси и Анабет едновременно.

— Не искам да попарвам оптимизма ти, Хейзъл — продължи Пърси, — но просто…

Той не можа да намери точните думи. Как да обясниш Лабиринта на човек, който никога не е навлизал в него? Дедал го бе създал като живо същество. През вековете той се бе разпрострял подобно на корените на дърво под цялата повърхност на света. Наистина можеше да те отведе навсякъде. Разстоянията в него бяха измамни. Можеше да влезеш в Лабиринта от Ню Йорк, да извървиш десет метра и да се появиш в Лос Анджелис. Но само ако имаш начин да намериш вярната посока. Иначе Лабиринтът щеше да те измами. Смъртта дебнеше иззад всеки завой. Когато системата тунели се бе разпаднала със смъртта на Дедал, Пърси бе почувствал облекчение. Идеята, че катакомбите са се възстановили и отново опасват земята, предлагайки дом на чудовища… не го зарадва. Вече си имаше достатъчно проблеми.