Рик Риърдън - Домът на Хадес

Хейзъл държеше за ръце Франк от лявата си страна и Нико от дясната си страна. Бяха все още живи и в общи линии здрави. Слънцето по листата на дърветата бе най-красивото нещо, което бяха виждали. Искаше да задържи този миг завинаги, свободна от чудовища, богове и зли духове.

Тогава приятелите й се размърдаха.

Нико осъзна, че държи ръката на Пърси и бързо я пусна. Лио залитна назад.

— Знаете ли… мисля да поседна.

След което почти се просна на земята. Другите се присъединиха към него. Арго II все още летеше на около няколкостотин метра над реката. Хейзъл знаеше, че трябва да дадат сигнал на тренер Хедж, че са още живи. Колко ли време бяха изкарали в храма? Цяла нощ? Или няколко нощи ? В момента обаче групата бе толкова уморена, че не можеше да прави нищо друго, освен да седи и да се наслаждава на чудото, че са живи.

Започнаха да си разказват историите.

Франк обясни какво се бе случило с призрачния легион и армията чудовища, как Нико бе използвал скиптъра на Диоклециан и колко храбро се бяха борили Джейсън и Пайпър.

— Франк е твърде скромен — възрази Джейсън. — Той овладя целия легион. Трябваше да го видите. О, и между другото… — Джейсън се обърна към Пърси. — Отказах се от титлата си на претор и я дадох на Франк. Освен ако не искаш да отправиш възражение…

— Не искам — ухили се Пърси.

— Претор? — втренчи се Хейзъл във Франк.

— Ами да — размърда се неспокойно той. — Знам, че изглежда странно…

Тя се опита да го прегърне, но си спомни за счупените си ребра и направи гримаса. Затова само го целуна.

— Изглежда страхотно.

Лио потупа Франк по рамото.

— Браво на теб, Занг! Сега можеш да наредиш на Октавиан да се самоубие.

— Звучи изкусително — съгласи се Франк, след което се обърна с благоговение към Пърси. — Но вие, двамата… В Тартара трябва да е било истинското изпитание. Какво се случи там долу? Как успяхте…

Пърси сплете пръсти с Анабет. Хейзъл погледна към Нико и прочете болката в погледа му. Може би смяташе, че Пърси и Анабет са извадили удивителен късмет да са заедно там.

Нико бе преминал през Тартара сам.

— Ще ви разкажем всичко — обеща Пърси, — но не сега, става ли? Не съм готов да си спомням онова място.

— Наистина — съгласи се Анабет, — в момента…

Тя погледна към реката и замлъкна.

— Мисля, че превозът ни идва.

Хейзъл се обърна. Арго II зави наляво. Въздушните му гребла работеха, а платната му се издуваха от вятъра. Главата на Фестус лъщеше на слънчевата светлина. Дори от далечината Хейзъл можеше да чуе как той скърца и звъни от радост.

— Ето го и моето момче! — извика Лио.

Когато корабът приближи, Хейзъл видя сатира Хедж да стои на носа.

— Време беше! — извика той. Мъчеше се да остане намръщен, но очите му блестяха и май наистина се радваше да ги види. — Какво ви забави толкова, бухтички? Накарахте дамата да чака!

— Дамата? — прошепна неразбиращо Хейзъл.

На релинга до Хедж се появи чернокосо момиче с пурпурно наметало. Лицето й бе покрито с толкова сажди и драскотини, че Хейзъл едвам я позна.

Рейна бе пристигнала.

Пърси се загледа в Атина Партенос в очакване тя да го удари.

Новата механична система на Лио бе свалила статуята на хълма с учудваща лекота. Сега дванайсетметровата богиня гледаше благо към река Ахерон, а златистата й дреха блестеше на слънцето като разтопен метал.

— Невероятно — призна Рейна.

Очите й все още бяха зачервени от плач. Малко след като бе кацнал на борда на Арго II , пегасът Сципион бе припаднал, победен от отровата на грифона, който го бе одраскал миналата нощ. Рейна бе избавила коня от мъките му със златния си нож. Превърнала го бе в прах, който се разпръсна в сладкия гръцки въздух. Това може би не бе лош край за един летящ кон, но Рейна бе изгубила верен приятел. Пърси прецени, че тя вече имаше твърде много загуби в живота си.

Преторът обиколи разтревожено Атина Партенос.

— Изглежда като нова.

— Аха — съгласи се Лио. — Махнахме паяжините и я излъскахме с препарат за миене. Не беше трудно.

Арго II надвисна над главите им. Докато Фестус се оглеждаше за врагове чрез радара, всички бяха решили да обядват на хълма и да обсъдят какво да правят. След последните няколко седмици Пърси смяташе, че заслужават да си похапнат добре — и то неща, различни от огнена вода или драконова чорба.

— Хей, Рейна — извика Анабет, — ела при нас. Хапни нещо.

Преторът се обърна към нея намръщена, все едно не можеше да разбере думите „ела при нас“. Пърси никога преди не бе виждал Рейна без броня. Доспехите й бяха на борда на кораба и масата Бъфорд ги поправяше. Бе облечена с дънки и червена фланелка на лагер „Юпитер“. Изглеждаше почти като обикновено момиче — ако не се брояха ножът на кръста й и изпълненото с безпокойство изражение на лицето й, все едно че се готвеше за атака от всички посоки.