Рик Риърдън - Домът на Хадес

— Какво става? — опита се да се изправи Лио. — Как мога да…

— Пази Пърси и Анабет — изтегли своята спата Хейзъл. — И стой зад мен. Остани скрит в Мъглата.

— Но…

Погледът, който му хвърли, явно бе по-страшен, отколкото осъзнаваше.

— Добре. Схванах — преглътна Лио. — Бялата мъгла е добра, а черният пушек е лош. Всичко е ясно.

Хейзъл пристъпи напред. Гигантът разпери ръце и куполът се разклати. Гласът му отекна в стаята, усилен стократно.

— Страшна? — попита гигантът. Звучеше все едно говори с гласовете на мъртвите, сякаш използва всички нещастни души, погребани под стелите на покрива. — Понеже си я научила на фокусите си? Понеже позволи на тези слабаци да се скрият в Мъглата ти? — В ръката на гиганта се появи черен меч, почти същият като този на Нико, само че пет пъти по-голям. — Не разбирам защо Гея смята, че тези герои са достойни за жертвоприношение. Ще ги смачкам като рохки яйца.

Страхът на Хейзъл се превърна в гняв. Тя извика и стените на стаята запукаха като лед в топла вода. Дузини скъпоценни камъни се посипаха по бронята на гиганта като сачми.

Клитий залитна назад и изкрещя от болка с безплътния си глас. Железният му нагръдник се покри с дупки.

Златен Икор прокапа от дясната му ръка. Черният облак изтъня. Хейзъл видя яростта, изписана на лицето му.

— Ах, ти — изръмжа Клитий. — Безполезна…

— Безполезна? — намеси се Хеката. — Смятам, че Хейзъл Левеск владее номера, на които дори аз не бих могла да я науча.

Хейзъл стоеше пред приятелите си, решена да ги защити, но енергията й се изчерпваше. Мечът вече натежа в ръката й, а дори не го бе развъртяла. Прииска й се Арион да е тук. Силата и бързината на коня щяха да й бъдат от полза. За съжаление, приятелят й този път не можеше да помогне. Той бе създание на откритите пространства, а не на подземията.

Гигантът бръкна с пръсти в раната на бицепса си. Изтръгна диаманта оттам и раната се затвори.

— Значи, дъще на Плутон — рече Клитий, — смяташ, че Хеката ти мисли доброто? Цирцея бе нейна любимка. Медея и Пасифая — също. Знаеш ли какво стана с тях?

Хейзъл чу как Анабет се размърдва зад нея, стенейки от болка. Пърси прошепна нещо, което звучеше като:

— Б-б-боб?

Клитий пристъпи напред, държейки меча си все едно е неин приятел, а не враг.

— Хеката лъже. Тя изпраща свои последователки като теб да й вършат работата, като поемат всички рискове. Ако по някакво чудо успееш да ме надвиеш, само тогава ще може да ме възпламени. След това обаче ще си припише победата като своя. Чу какво направи Бакхус с братята Отис и Ефиалт в Колизея. Хеката е много по-лоша. Тя е титанидата, предала титаните. След това предаде и боговете. Вярваш ли, че ще остане вярна на теб?

Лицето на Хеката остана неразгадаемо.

— Не мога да отговоря на тези обвинения, Хейзъл — рече богинята. — Това е твоят кръстопът. Ти трябва да избереш.

— Кръстопът, а? — изсмя се гигантът. Раните му бяха зараснали напълно. — Хеката ти дава мъгляви обещания за магии. Но аз съм анти-Хеката. Аз казвам само истината. При мен няма нито избор, нито магия. Ще изтръгна Мъглата веднъж завинаги и ще разкрия пред света истинския му ужасен вид.

Лио се изправи с мъка на крака, кашляйки като астматик.

— Този ми харесва — подсмръкна той. — Може да го оставим за вдъхновяващи семинари. — След което ръцете му пламнаха. — Или просто да му светя маслото.

— Лио, недей — отвърна Хейзъл. — Храмът е на баща ми. Битката е моя.

— Добре, но…

— Хейзъл… — изхриптя Анабет.

Хейзъл бе толкова щастлива, че почти се обърна към приятелката си. Знаеше обаче, че не трябва да сваля поглед от Клитий.

— Оковите… — успя да каже Анабет.

Хейзъл си пое рязко въздух. Разбира се! Портите на Смъртта все още зееха отворени и трепереха във веригите, които ги задържаха на едно място. Хейзъл трябваше да ги освободи и така да ги изтръгне окончателно от лапите на Гея.

Единственият проблем беше, че на пътя й стоеше обвитият в пушек гигант.

— Наистина ли вярваш, че имаш силите да ме победиш, Хейзъл Левеск? — подразни я Клитий. — Какво смяташ да направиш? Да ме целиш с още рубини? Или да ми направиш душ от сапфири?

Хейзъл му отговори, като вдигна меча си и нападна.

Клитий явно не бе очаквал такъв самоубийствен ход. Вдигна меча си прекалено бавно. Докато успее да замахне, Хейзъл бе минала между краката му и забиваше острието от имперско злато в неговия глутеус максимус 20 20 Голям седалищен мускул. Намира се под кожата на седалищната област. — Бел.ред. . Това не бе постъпка, достойна за една дама и монахините от „Света Агнес“ нямаше да одобрят подобен ход. Но той проработи.