Рик Риърдън - Домът на Хадес

Спрете.

Той надигна огромния си драконов крак над главата на Пърси. Пушекът около него се плъзна по пода и покри падналото момче и Анабет с облак тъмна мъгла.

— Клитий, ти загуби! — изръмжа Хейзъл. — Върви си или ще свършиш като Пасифая!

Гигантът наклони глава и диамантените му очи пробляснаха. Анабет се размърда в краката му като марионетка и се обърна по гръб. Устата й се отвори и от нея излезе черен дим.

— Аз не съм Пасифая — заговори момичето с глас, който не бе нейният, дълбок като бас китара. — Не сте спечелили нищо.

— Спри! — Дори от такова разстояние Хейзъл виждаше, че животът на Анабет си отива, че пулсът й отслабва. Каквото и да бе това обсебване, Клитий я убиваше с него.

Гигантът побутна главата на Пърси с крак. Лицето на момчето се наклони на една страна.

— Не е мъртъв. — Този път думите на гиганта долетяха от устата на Пърси. — Но за тялото на смъртен е голям шок да се върне от Тартара. Ще им отнеме известно време, докато се съвземат.

След това насочи вниманието си обратно към Анабет. Още пушек излезе от устните й:

— Ще ги вържа и ще ги отнеса на Порфирион в Атина. Те са жертвата, която ни е необходима. За жалост, това означава, че от вас вече няма никаква полза.

— Така ли? — изръмжа Лио. — Ти може и да владееш пушека, приятелче, но аз съм повелител на огъня!

Ръцете му пламнаха. Той изстреля горещи струи пламък към гиганта, но аурата от пушек на Клитий ги погълна. Пипала от черен дим се стрелнаха към източника на огъня и обвиха Лио в пълен мрак. Момчето падна на колене, хванало се за гърлото си.

— Не! — извика Хейзъл и се затича към него, но Гейл изписука предупредително.

— Не бих го сторил. — Този път гласът на Клитий отекна от устата на Лио. — Ти не разбираш нищо, Хейзъл Левеск. Аз поглъщам магията и руша душата. Не можеш да се изправиш срещу мен.

Черна мъгла плъзна по пода и покри Пърси и Анабет, след което се насочи към Хейзъл.

Кръвта нахлу в ушите й. Трябваше да действа, но как? Щом черният дим бе обезвредил Лио толкова бързо, какъв шанс имаше тя?

— Огън — прошепна тя. — Твоята слабост е огънят.

Гигантът се изсмя през устата на Анабет.

— На това се надявахте, нали? Вярно е, че не обичам огъня. Но пламъците на Лио Валдес не са достатъчно горещи, за да ме притеснят.

— А моите, стари приятелю? — долетя мек, кадифен глас зад Хейзъл.

Гейл изписука триумфално от рамото на Хейзъл и скочи към входа на стаята, където стоеше руса жена в черна рокля, обвита изцяло от Мъглата.

Гигантът направи крачка назад и се опря на Портите на Смъртта.

— Ти — процеди той през устата на Пърси.

— Аз — съгласи се Хеката и разпери ръце. Блестящи факли се появиха в тях. — Хилядолетия изминаха, откакто се бих редом до герой, но Хейзъл Левеск доказа, че е достойна. Какво ще кажеш сега, Клитий? Ще си поиграем ли с огъня?

Хейзъл се надяваше гигантът да побегне с писъци. Така всички щяха да получат заслужена почивка.

Клитий обаче я разочарова.

Когато видя факлите на богинята, гигантът сякаш се съвзе, тропна с крак и едва не стъпка ръката на Анабет. Около него се образува димна завеса, която скри Пърси и Анабет напълно.

Хейзъл не виждаше нищо, освен блестящите очи на гиганта.

— Какви гръмки закани — проговори Клитий от устата на Лио. — Явно паметта ти не е особено услужлива, богиньо. Последния път, когато се срещнахме, на твоя страна бяха Херкулес и Дионис, най-могъщите герои на света, и двамата предопределени да станат богове. А сега водиш… тези?

Безжизненото тяло на Лио се сгърчи от болка.

— Спри! — извика Хейзъл.

Не планира какво трябва да стане след това. Просто знаеше, че трябва да защити приятелите си. Представи си ги зад себе си, по същия начин, по който си бе представяла новите тунели в Лабиринта на Пасифая. Лио се разпадна на облак дим и се появи в краката й заедно с Пърси и Анабет. Мъглата се завихри около тях и покри както камъните, така и приятелите й. Когато срещна черния пушек на Клитий, засъска и изпращя като лава, падаща в морето.

— К-какво? — изпъшка Лио, отворил очи.

Анабет и Пърси останаха в несвяст, но Хейзъл усети как сърцата им започват да бият по-силно и как дишането им се успокоява. Гейл излая одобрително от рамото на Хеката.

Богинята пристъпи напред. Очите й заблестяха на светлината на факлите.

— Прав си, Клитий. Хейзъл Левеск не е нито Херкулес, нито Дионис. Ще откриеш обаче, че е не по-малко страшна от тях.

Хейзъл видя как гигантът отваря уста през облака дим. Нито дума не излезе оттам и той изкриви лице от яд.