Рик Риърдън - Домът на Хадес

— Пет минути — рече Пасифая. — Уви! Иска ми се да можех да си поиграя с вас още малко.

Излязоха в коридор, пълен със свеж въздух. Лио се закашля.

— Само ако можеше да млъкне.

Двамата се приведоха под една бронзова тел. Хейзъл си представи как тунелът се изкривява съвсем лекичко към Пасифая.

Мъглата отново се подчини на волята й.

Стените на тунела обаче започнаха да се стесняват и от двете посоки. Хейзъл не се опита да ги спре, а вместо това ускори процеса, като накара пода и тавана да се напукат. Двамата с Лио тичаха, за да спасят живота си, и следваха завоя, който тя се надяваше, че ще ги отведе в центъра на стаята.

— Жалко — продължи Пасифая. — Щеше ми се да убия и вас, и другарчетата ви в асансьора, но Гея настоява, че двама трябва да останат живи за Пира на Надеждата. Кръвта ви щяла да й бъде от голяма полза. Явно ще трябва да си намеря други жертви за Лабиринта. Вие се провалихте.

Хейзъл и Лио се спряха с олюляване. Пред тях се бе появила толкова огромна пропаст, че Хейзъл не виждаше отсрещната страна. От мрака на дъното й долетя съскане като от хиляди и хиляди змии.

Хейзъл се изкуши да отстъпи, но тунелът зад тях се затвори и ги остави на тънко парче земя. Невестулката Гейл започна да обикаля раменете на Хейзъл и пръдна от напрежение.

— Просто чудесно — промърмори Лио. — Стените се движат, значи трябва да са механични. Дай ми секунда.

— Не, Лио — отвърна Хейзъл, — няма връщане назад.

— Но…

— Хвани ме за ръка — продължи тя. — На три.

— Но…

— Три!

— Какво?!

Хейзъл скочи в ямата и повлече Лио със себе си. Опита се да пренебрегне писъците му и досадната невестулка, вкопчила се във врата й. Фокусира цялата си воля в това да пренасочи магията на Лабиринта.

Пасифая се изсмя доволно. Знаеше, че всеки момент ще бъдат смачкани или изпохапани от отровните змии.

Но вместо това Хейзъл си представи парашут в тъмнината вляво от нея. Извъртя се към него. Двамата с Лио удариха парашута и се плъзнаха по него към пещерата, като паднаха точно върху Пасифая.

— Ах! — Главата на магьосницата се удари в пода, а Лио седна на гърдите й.

За миг тримата и невестулката се превърнаха в кълбо от тела и размахващи се крайници. Хейзъл се опита да изтегли меча си, но Пасифая сполучи да се измъкне първа и отстъпи назад. Прическата й се бе изкривила на една страна и изглеждаше като смачкана торта. Роклята й бе омацана с машинно масло от колана на Лио.

— Ах, вие, гадинки такива! — кресна тя.

Лабиринтът бе изчезнал. Клитий стоеше с гръб към тях на няколко метра, в очакване на отварянето на Портите. По преценка на Хейзъл им оставаше около половин минута до появата на приятелите им. Чувстваше се изтощена от бягството си в тунела и от манипулирането на Мъглата, но трябваше да направи един последен номер.

Бе успяла да накара Пасифая да види това, което иска. Сега обаче трябваше да й представи това, от което се страхува.

— Явно наистина мразиш героите — каза Хейзъл, като се опита да изкриви лице в студената усмивка на самата Пасифая. — Винаги те побеждаваме, нали така?

— Глупости! — извика Пасифая. — Ще те разкъсам на части! Ще…

— Винаги ти издърпваме черджето изпод краката — съчувствено каза Хейзъл. — Мъжът ти те предаде. Тезей уби Минотавъра и отвлече дъщеря ти Ариадна. А сега двама според теб провалени герои обърнаха Лабиринта срещу теб. Ти обаче знаеше, че ще стане така, нали? Винаги се проваляш накрая.

— Аз съм безсмъртна! — нададе вой Пасифая, но отстъпи крачка назад, нервно опипвайки огърлицата си. — Не можете да се борите с мен!

— Ти си тази, която не може да направи нищо — отвърна Хейзъл. — Виж!

Тя посочи към краката на магьосницата и оттам се отвори шахта, в която Пасифая пропадна с писък, към яма, която в действителност не съществуваше. Подът се втвърди и магьосницата изчезна.

— Как успя… — зяпна я възхитено Лио.

Тогава асансьорът иззвъня. Вместо да натисне бутона със стрелката нагоре, Клитий отстъпи от Портите и остави приятелите им в плен.

— Лио! — извика Хейзъл.

Бяха на около десет метра — твърде далеч, за да стигнат асансьора, — но Лио извади една отвертка и я метна като нож. Невъзможен изстрел! Но въпреки това отвертката мина точно до Клитий и натисна бутона.

Портите на Смъртта се отвориха със съскане. Отвън изплува черен пушек и две тела паднаха по очи на пода — Пърси и Анабет, неподвижни като трупове.

— О, богове! — изплака Хейзъл.

С Лио се затичаха напред, но Клитий вдигна ръка в жест, който не можеха да сбъркат.