Рик Риърдън - Домът на Хадес

— Аз обаче съм още жива — изцъка неодобрително Пасифая. — Нима смятате, че Дедал е отговорен за всички тайни на Лабиринта? Не. Аз вдъхнах магията в творението му. Дедал бе едно нищо пред мен, безсмъртната магьосница, дъщеря на Хелиос и сестра на Цирцея! Сега Лабиринтът ще бъде мой. Само мой.

— Това е илюзия — настоя Хейзъл. — Просто трябва да я разсеем.

Но още докато го казваше, стените сякаш се втвърдиха, а мирисът на плесен се засили.

— Твърде късно — злорадо каза Пасифая. — Лабиринтът вече се пробуди и отново ще се разпростре под плътта на земята, докато светът на смъртните загива. Вие, героите, ще се лутате безкрайно по коридорите му, докато умрете от глад и жажда, обзети от страх и отчаяние. Освен ако не съм милостива. Тогава ще ви даря с бърза, макар и болезнена смърт!

Под краката на Хейзъл се отвориха ями. Тя грабна Лио и го избута настрани, когато залп шипове се изстреля нагоре и проби тавана.

— Бягай! — извика тя.

Смехът на Пасифая отекна в коридора.

— Къде си мислиш, че бягаш, вълшебнице? И от какво? От една илюзия?

Хейзъл не отговори. Бе твърде заета с това да оцелее. Зад тях нови залпове шипове се изстрелваха към тавана с постоянно: „Туп! Туп! Туп!“.

Тя дръпна Лио в един страничен коридор, прескочи една опъната жица и след това спря пред зейнала яма, широка поне шест метра.

— Колко дълбоко е това? — изпъшка Лио, докато се мъчеше да си поеме глътка въздух. Панталоните му бяха скъсани от един от шиповете.

Усетът на Хейзъл й подсказа, че ямата е дълбока поне петнадесет метра, а на дъното й има басейн с отрова. Можеше ли обаче да се довери на чувствата си? Независимо дали Пасифая бе създала нов Лабиринт, или не, Хейзъл вярваше, че все още се намират в същата пещера и тичат напред-назад, като забавляват безкрайно магьосницата и мълчаливия Клитий. Илюзията обаче бе твърде силна. Ако Хейзъл не намереше начин да избягат от Лабиринта, капаните щяха да ги убият.

— Остават само осем минути — обади се Пасифая. — Наистина се надявам да оцелеете. Ще бъдете достойни жертви за Майката Земя в Атина. Тогава обаче няма да имаме нужда от приятелите ви в асансьора.

Сърцето на Хейзъл бясно ускори ритъма си и тя се обърна към стената вляво от себе си. Независимо от това какво й нашепваше усетът й, тя си каза, че това е посоката на Портите. Че Пасифая е точно пред нея.

Хейзъл искаше да изскочи от стената и да удуши магьосницата. След осем минути с Лио трябваше да са пред Портите и да пуснат приятелите си.

Пасифая обаче бе безсмъртна вещица с хиляди години опит в магиите. Хейзъл не можеше да я победи просто с усилие на волята. Бе успяла да надхитрила бандита Скирон, като му бе показала това, което той очакваше да види. Сега трябваше да разбере какво е най-съкровеното желание на Пасифая.

— Вече седем минути — почти се оплака Пасифая. — Жалко, че нямаме повече време. Има толкова много унижения, на които бих те подложила.

Това беше, осъзна Хейзъл. Трябваше да приеме хвърлената ръкавица. Да направи Лабиринта по-опасен, по-смъртоносен, да накара Пасифая да се съсредоточи в капаните, а не в посоката, в която води Лабиринта.

— Лио, трябва да скочим — каза тя.

— Но…

— Не е толкова далеч, колкото изглежда. Давай!

Тя го хвана за ръката и двамата скочиха над ямата. Когато се приземиха, Хейзъл се обърна назад и видя, че яма всъщност няма — само малка цепнатина в пода, дълбока не повече от няколко сантиметра.

— Хайде! — извика тя.

Двамата се затичаха, а Пасифая заговори отново.

— Няма да стане така, миличка. Никога няма да успеете по този начин. А ви остават само още шест минути!

Таванът над тях се напука. Невестулката Гейл изписука разтревожено, но Хейзъл си представи как вляво от нея има друг тунел, още по-опасен, отвеждащ ги още по-надалеч от целта. Мъглата се поддаде на волята й и тунелът се появи. Двамата се стрелнаха на една страна.

— Не те бива много в това, а, миличка? — въздъхна разочаровано Пасифая.

Хейзъл обаче почувства прилив на надежда. Бе създала тунел. Бе успяла да разплете, макар и мъничко, вълшебната основа на Лабиринта.

Подът под тях пропадна. Хейзъл отскочи на една страна и повлече Лио със себе си. Тя си представи нов тунел, който ги връща обратно в посоката, от която бяха дошли, само че пълен с отровен газ.

Лабиринтът се подчини.

— Лио, задръж дъха си! — предупреди го тя.

Двамата потънаха в отровната мъгла. Очите на Хейзъл запариха като намазани с лютов сос, но не спря да тича.