Рик Риърдън - Домът на Хадес

— Добре — каза накрая тя.

Останалите й направиха място в кръга и тя седна по турски до Анабет, след което си взе сандвич със сирене и задъвка края му.

— Значи вече си претор, а, Франк Занг? — попита Рейна.

— Ами да — отвърна Франк и обърса трохите от брадичката си. — Повишиха ме на бойното поле.

— Но за друг легион — отвърна Рейна, — легион от призраци.

Хейзъл прегърна Франк закрилнически. След час в лазарета и двамата изглеждаха по-добре. Пърси обаче не бе сигурен какво мислят за това, че старият им шеф от лагер „Юпитер“ е дошъл на обяд.

— Трябваше да го видиш, Рейна — отвърна Джейсън.

— Беше невероятен — съгласи се Пайпър.

— Франк е истински водач — настоя и Хейзъл. — От него ще излезе чудесен претор.

Рейна спря погледа си на Франк, все едно се опитваше да измери тежестта му на око.

— Вярвам ви — отвърна тя — и одобрявам.

— Така ли? — премигна Франк.

— Син на Марс, върнал орела на легиона — усмихна се сухо Рейна. — Мога да работя с такъв човек. Само не знам как ще убедим Дванайсетия легион Фулмината.

— Мда — намръщи се Франк. — И аз се чудех.

Пърси все още не можеше да повярва колко се е променил Франк. Че е пораснал бе меко казано. Сега бе поне седем сантиметра по-висок, не толкова пълен и много по-як — като защитник в отбор по американски футбол. Лицето му изглеждаше по-грубовато, а по брадичката му бяха поникнали косъмчета. Изглеждаше все едно Франк се е превърнал в бик и след това отново е станал на човек, но е запазил нещо бичо в себе си.

— Легионът ще те послуша, Рейна — увери я Франк. — Ти стигна сама Древните земи.

Рейна задъвка сандвича си все едно е от картон.

— И с това наруших законите на легиона.

— Цезар също е нарушил законите, пресичайки Рубикон — отвърна Франк. — Великите водачи постъпват както трябва, а не както им казват.

— Аз не съм Цезар — поклати глава тя. — След като намерих бележката на Джейсън в двореца на Диоклециан, ми бе лесно да ви проследя. Направих само това, което е необходимо, нищо повече.

— Много си скромна, Рейна — усмихна се Пърси. — Да прелетиш половината свят, само защото си повярвала на Анабет, че това е едничкият ни шанс за мир? На това му се вика подвиг.

— Казва героят, който се върна от Тартара — сви рамене Рейна.

— Не беше сам — възрази Анабет.

— Естествено — съгласи се Рейна. — Без теб Пърси надали би се измъкнал и от торба.

— И това е вярно — кимна Анабет.

— Хей! — оплака се Пърси.

Другите се засмяха, но той не възразяваше. Бе хубаво да ги види пак усмихнати. Всъщност самият факт, че отново е в света на смъртните, бе прекрасен. Дишаше истински, а не отровен въздух. Грееше го истинско слънце, а не отвратителната червеникава светлина на Тартара.

Внезапно си спомни за Боб.

„Кажете на слънцето и звездите едно здравей от мен.“

Усмивката на Пърси угасна. Боб и Дамасин бяха жертвали живота си, за да могат той и Анабет да седят заедно сега, да се наслаждават на слънцето и да се забавляват с приятелите си.

Не беше честно.

Лио извади малка отвертка от колана си, след което набоде на нея ягода, покрита с шоколад, и я подаде на Хедж. След което извади втора отвертка, този път за себе си.

— Та, въпросът за двайсет милиона песос е — започна Лио, — какво да правим с тази вече приведена във приличен вид статуя на Атина?

Рейна присви очи към Атина Партенос.

— Колкото и добре да изглежда на хълма, не съм била целия път дотук, за да й се наслаждавам. Според Анабет тя трябва да бъде върната в лагера на нечистокръвните от римски пълководец. Правилно ли съм разбрала?

Анабет кимна.

— Сънувах сън, там долу… в Тартара. Бях на Хълма на нечистокръвните и гласът на Атина рече: „Аз трябва да застана тук. Римлянката трябва да ме донесе.“

Пърси погледна неспокойно към статуята. Никога не се бе радвал на добри взаимоотношения с майката на Анабет. Очакваше всеки миг статуята да оживее и да го сдъвче заради това, че е докарал толкова много беди на дъщеря й. А може би просто да го стъпче, без да продума.

— Има смисъл — обади се Нико.

Пърси потръпна. Звучеше все едно Нико е прочел мислите му и е съгласен с това, че Атина трябва да го стъпче.

Синът на Хадес стоеше на другия край на кръга и не бе ял нищо друго освен половинка нар, плода на Подземното царство. Пърси се чудеше дали това не е идеята на Нико за шега.

— Статуята е могъщ символ — каза Нико. — Ако римлянин я върне на гърците… това ще изцери вековната вражда. Може дори да излекува боговете от раздвоението на личността им.