Брандън Сандърсън - Стоманеното сърце

— Спри, слонце! — викна някой и прекъсна стрелбата на Дони. Една фигура мина помежду ни в мъждивата светлина, тъкмо когато стрелях. Пропуснах. Това беше Случайност .

Свалих пушката, тъкмо когато във въздуха проехтя нов изстрел, този път някъде отвисоко. Снайперистът. Куршумът удари земята и почти улучи Случайност. Но той мръдна настрани тъкмо навреме. Предчувствието му за опасност.

Случайност тичаше несръчно и когато се доближи до лампата, видях защо. Ръцете му бяха оковани. Но той все пак се измъкваше. Какъвто и да беше планът на Възмездителите, май се проваляше.

Двамата с Дони се спогледахме, после той хукна след Случайност и изстреля няколко случайни куршума към мен. Това, че разполагаше с неизчерпаем запас от тях, обаче не го правеше по-добър стрелец. Така че всички пропуснаха.

Изправих се на крака и погледнах в обратната посока, където стоеше жената. Добре ли беше тя?

Във въздуха се чу силно пукане и Дони „Проблемите“ извика и падна. Усмихнах се, но за кратко — последва втори изстрел и от стената до мен се разлетяха искри. Изругах и отново се шмугнах в алеята. След секунда жената в тясната рокля свърна след мен. Държеше малък Деринджър и се целеше право в лицето ми.

Общо взето, при стрелба с пистолет хората не улучваха от десет крачки. Обаче не знаех каква е статистиката, когато пистолетът е на тридесет сантиметра от физиономията ти. Може би не толкова добра в полза на мишената.

— Чакай! — казах и вдигнах ръце, при което пушката се плъзна на рамото ми. — Опитвам да помогна! Не видя ли, че Дони стреля по мен?

— За кого работиш? — попита жената.

— За фабриката Тъмното убежище , ама карах и такси, обаче…

— Слонце — заяви тя. Все още целейки се в мен, тя вдигна ръка към главата си и докосна ухото си с пръст. Видях обица, която сигурно беше свързана с мобилния й.

— Говори Меган. Тиа, взривявай.

Наблизо се чу взрив, които ме накара да подскоча.

— Това пък какво беше?

— Игралният дом.

— Взривихте игралния дом? Мислех, че Възмездителите не закачат невинни!

Това я накара да замръзне на място. Не сваляше пистолета от мен.

— Откъде знаеш кои сме?

— Преследвате Епичните. Кои други да сте?

— Но…

Тя прекъсна. Изруга тихо и пак вдигна пръст.

— Няма време. Ейбрахам, прицели ли се?

Не чух отговора, обаче тя явно остана доволна. Недалеч се чуха още няколко експлозии.

Тя ме изгледа, но ръцете ми още бяха вдигнати, а и трябваше да е видяла как Дони стреля по мен. Очевидно реши, че не представлявам заплаха. Свали пистолета, пъргаво се пресегна надолу и откърши острите токчета на обувките си. После сграбчи роклята си отстрани и я разпра.

Зяпнах.

По принцип се смятам за прилично уравновесен, обаче не се случва всеки ден човек да се озове в тъмна уличка с разкошна жена, която си съдира дрехите. Отдолу имаше сутиен и тесни колоездачни гащета от спандекс. Със задоволство отбелязах, че кобурът й наистина е привързан за дясното бедро. Мобилният й беше закачен отвън на кобура.

Тя захвърли роклята — скроена беше да се сваля лесно. Ръцете й бяха слаби и стегнати. Наивният вид от по-рано съвсем беше изчезнал и беше заменен от твърдост и решителност.

Направих една стъпка и пистолетът в миг се насочи отново към челото ми. Застинах.

— Излез от алеята — нареди тя и посочи.

Аз нервно се подчиних и излязох на улицата.

— На колене. Ръцете зад тила.

— Аз наистина не…

— Долу!

Паднах на колене. Чувствах се глупаво. Вдигнах ръце на главата си.

— Хардман — рече тя, опирайки пръст в ухото си. — Ако този тук кихне , пусни му един куршум.

— Ама…

Тя хукна по улицата, много по-бърза без токчетата и роклята. Останах сам на улицата. Чувствах се идиотски да стоя така. Косъмчетата на тила ми настръхваха при мисълта за снайпериста, който се цели в мен.

Колко агенти имаха Възмездителите тук? Не можех да си представя, че ще опитат нещо такова с по-малко от двадесетина човека. Поредната експлозия разтресе земята. Защо? Взривовете щяха да привлекат вниманието на Правоприлагането, войниците на Стоманеното сърце. Лакеите и разбойниците бяха достатъчна беля; а Правоприлагането имаше модерни оръжия и няколко бронирани единици — костюми-роботи със силова броня, високи по три метра и половина.

Следващият взрив беше наблизо, само на една пряка. Нещо в първоначалния план се беше объркало, иначе Случайност нямаше да се измъкне от жената в червено. Меган? Как каза, че й е името?