Дж. Уорд - Сенките

Междувременно Троу извади чиста носна кърпичка и я притисна до раната на гърлото си.

- Не мога да разбера единствено защо продължава да се среща с теб... с какво точно я държиш? Все трябва да има някаква причина... пари? Или е някаква заплаха?

Кор не реагира на тази обида, тъй като тя не просто беше близо до истината, ами беше улучила право в десетката. Избраницата Лейла се срещаше с него единствено защото той знаеше къде се намира имението на Братството и тя се страхуваше да не ги нападне. Една нощ преди близо година той беше проследил дирята на кръвта й и се беше натъкнал на тази огромна тайна. И както Троу беше предположил, се беше възползвал от откритието си.

Тя му беше обещала тялото си, а в замяна имението щеше да остане неприкосновено. И макар че все още не се бе възползвал от нея по какъвто и да било плътски начин от уважение към нейната бременност, добродетелност и положение... той щеше да я има. Рано или късно, щеше да вземе онова, което му принадлежеше, и щеше да я бележи като своя...

Мамка му, наистина ли се беше обвързал?

Кор отново насочи вниманието си към Троу и копелетата си.

- Нека се съсредоточим върху този бунт, а не върху плодовете на чието и да било въображение. Е, какво решавате? Всички вие. - Думите му бяха последвани от мълчание. - Всеки един от вас.

Това, че Троу все още беше прав и дишаше, помисли си той, докато чакаше отговора им, бе доказателство, че действително беше поомекнал. Трениран от Блъдлетър, той не бе забравил нищо от това, което бе научил във военния лагер, ала наскоро бе осъзнал, че грубата сила и кръвопролитията бяха само един от начините за постигане на целта... и че съществуваха и други, които може би бяха по-ефективни.

Рот например го беше доказал е начина, по който се беше справил е последното посегателство върху престола му. Той и неговата шелан бяха предотвратили най-сигурната атака срещу властта му... и го бяха направили не само без да изгубят нито един живот, но и толкова категорично, че глимерата беше изгубила силата си.

А Рот, като лидер, избран от поданиците си, сега беше недосегаем.

Троу се обърна към бойците, нарушавайки мълчанието:

- Вярвам, че бях съвършено ясен. Твърдо съм убеден, че трябва да възобновим опитите си да сложим ръка върху трона. Веднъж простреляхме Рот... можем да се доберем до него и втори път. Той може и да е демократично избран, но няма да е в състояние да продължи да властва, ако не диша. А след това ще трябва да си набавим подкрепата на изгубилата правата си глимера. Като съгласуваме конституционна стратегия с бившите членове на Съвета, бихме могли да заявим, че Рот е превишил правомощията си и...

- Ти си глупак - тихо каза Кор.

Троу се завъртя и впи враждебен поглед в него.

- А ти си провал!

Кор поклати глава.

- Хората заявиха волята си. Избраха да поставят Рот на трона, който той беше получил по наследство; невъзможно е да се спечели битка, която има не един, а хиляда фронта. Традиционните закони и културните норми са само прокъсана мантия на власт и влияние. Ала демокрацията, когато се упражнява наистина, е каменна крепост, която не може да бъде прехвърлена, взривена или подкопана. Това, което не разбираш, мой заместнико, е, че вече няма против какво да воюваме... при положение че планираш това нападение с надеждата за победа.

Троу присви очи.

- Да не би твоята Избраница да те е обучавала? Досега не бях чувал нищо подобно да излиза от устата ти.

Кор си заповяда да запази мълчание. Той и войниците му бяха заедно много преди Троу да се присъедини към тях, ала ако не можеха да прозрат през злополучната му амбиция, Троу можеше да си ги задържи до един. Кор нямаше да се преклони пред никого.

В последвалата тишина Троу обходи с поглед бойците, които някога го бяха отхвърляли заради префинената му слабост, ала през последните два века се бяха научили да го уважават като воин.

- Манипулацията е най-успешна, когато е дело на жена. Нима не мислите, че това, което ви говори сега, е пропаганда? Нашепната му от онази, която най-лесно може да съблазни ума, тялото, чувствата му. Сами доловихте миризмата на обвързването му. Знаете, че душата следва сърцето, а неговата вече не е с нас, с нашите цели, с онова, което бихме могли да постигнем. Това, което се обръща към вас, не е сила, а онази слабост, която някога той презираше у другите. Виждате ли? Дори и сега той не казва нищо.

Кор сви рамене.

- Нямам слабост към празната реторика.

- Знаеше ли изобщо значението на тази дума преди шест месеца? - отвърна Троу.