Дж. Уорд - Сенките

Браво на деформирания, помисли си, докато се затваряше в спалнята си. Въпреки че през столетията на живота си бе лишен от много неща, благодарение на заешката му устна и недодялаността му войниците на долния етаж го ценяха.

Той тях също.

АЙ ЕМ СЕ ПРИБРА В ГОЛЯМОТО КАМЕННО ИМЕНИЕ НА БРАТСТВОТО точно преди да се съмне. Изкачи на бегом стъпалата, отвеждащи до подобния на катедрала вход, и влезе във вестибюла, където доближи лице до охранителната камера и зачака. Миг по-късно вътрешната врата се отвори и той бе посрещнат от усмихнато възрастно лице... както и прекрасното ухание на добре приготвеното Последно хранене.

- Добра късна вечер, господарю - поклони се Фриц, икономът. - Как сте?

- Хей, слушай, виждал ли си брат ми? Опитвам се да го намеря...

- Да, той се прибра.

Ай Ем почти изруга от облекчение.

- Страхотно. Това е страхотно.

Поне горкото копеле си беше на сигурно място вкъщи, но би могъл да му изпрати някое съобщение, че е жив. Колко пъти не си беше вдигнал телефона...

Една бързо движеща се сянка се надигна от мозаечния под и се метна върху него като бойна ракета.

Ай Ем улови проклетия котарак, наричан още Бу. Не можеше да понася това животно, особено напоследък, откакто тази торба с бълхи беше започнала да спи с него през деня. Цялото това галене. Мъркане.

А най-ужасното бе, че той започваше да свиква с това мъчение.

- ...клиниката.

- Моля? - Ай Ем почеса котарака под брадичката и той извъртя очи от удоволствие. - Не чух нищо от това, което каза току-що.

- Извинявам се. - Икономът се поклони отново, въпреки че вината не беше негова. - Избраницата Селена се разболя и бе доведена в клиниката. Трез е до нея, докато я преглеждат... мисля, че Примейлът и Кормия също са там. Неприятно ми е да го кажа, ала състоянието й изглежда много сериозно.

- По дяволите... - Ай Ем затвори очи и отпусна глава. Бяха очаквали неизбежното, но бяха предполагали, че ще бъде нещо свързано със с’хийб. Не с Избраницата, от която брат му беше толкова привлечен. - Какво й е?

- Мисля, че все още няма диагноза.

Мамка му.

- Окей, благодаря, мой човек, ще ида...

Избраницата Лейла се появи на прага на билярдната, следвана от Куин и Блей.

- Извинявайте, но не ви ли чух да говорите за Селена?

Ай Ем остави иконома да се заеме с това и се отправи към тайната врата под голямото стълбище. Изобщо не се учуди, когато останалите го последваха.

Докато въвеждаше кода, иззвъня телефон.

- Пак ли е твоят? - попита Куин.

Лейла прекъсна обаждането.

- Просто някакъв човек, набрал грешния номер.

- Искаш ли Ви да го блокира?

- О, не е нужно да го занимаваме.

- Дай ми го, аз ще се...

Лейла прибра тйлефона в гънките на робата си.

- Няма да се обадят отново. Да вървим.

Разнесе се,тихо пиукане, Ай Ем отвори вратата и те заслизаха по неголямото стълбище, отвеждащо до втора заключена врата. От другата й страна се намираше подземният тунел, който свързваше имението с тренировъчния център, а след това и с Дупката, където живееха Ви и Бъч заедно с жените си.

С всяка крачка в тунела с бетонни стени и нисък таван раменете на Ай Ем все повече се напрягаха, мускулите на гърба му се обтягаха така, че болката стигаше чак до слепоочията му.

Когато влязоха в офиса, Тор вдигна глава от компютъра.

- Днес сякаш има истински конгрес тук долу.

- Селена е болна - промълви Куин.

Братът се изправи.

- Какво? Та аз я видях само преди час. Канеше се да нахрани Лукас и...

Ето как в коридора излязоха пет чифта обувки.

Тренировъчният център беше огромно подземно помещение, в което имаше всичко: басейн с олимпийски размери, стрелбище, стая за тежести, помещения за индивидуални прегледи, напълно оборудвана фитнес зала, както и складове с екипировка и класни стаи, които се използваха в тренировъчната програма преди нападенията. Имаше също така болнична част с операционни и стаи за възстановяване... и именно натам се бяха насочили.

Това, че около затворената врата на манипулационната се беше скупчило малко множество, не беше добър знак: Фюри, Кормия, Рейдж и Вишъс очевидно бяха на режим притеснено чакане - крачеха напред-назад, взираха се в пода, потръпваха.

- О, слава богу - каза Фюри при вида на Ай Ем. - Трез ще се зарадва, че си тук. Опитвахме се да се свържем с теб.

Което вероятно обясняваше защо телефонът му беше звънял, само че той не му беше обърнал внимание, след като си тръгна от апартамента и отиде да потърси Трез в „сЕнКи“.