Дж. Уорд - Сенките

- Е, какво решавате? - Кор се огледа наоколо, обзет от отегчение. - Изборът е ваш, но знайте едно: направите ли го веднъж, той е като мастило върху кожата. Не може да бъде заличен.

Зайфър пръв се изправи на крака.

- Аз съм верен само на едного.

С тези думи той отиде до бойното си облекло, извади стоманена кама и поряза дланта си, а после се приближи до Кор и протегна ръка.

Кор взе онова, което му предлагаха, и се прокашля, защото нещо го давеше. Следващият беше Балтазар - пое ножа, поряза се, предложи му кръвта си; след него и Сайфън му се закле във вярност.

Грях гледаше случващото се изпод полуспуснати клепачи, без да помръдва. Както винаги, беше съвършено непредвидим. .. но дори той се изправи и се приближи до Кор. Взе камата и прониза дланта си, завъртайки острието, а горната му устна се изви, сякаш болката му доставяше удоволствие.

Кор прие обета и на последния от воините, а после погледна към Троу. Вдигна дланта си, от която капеше алена течност, оголи зъби и като изсъска, ги заби в собствената си плът и облиза и последната капка от смесилата се кръв.

- Сякаш би могло да бъде другояче. - Жестока усмивка изви устните му. - Ти никога не си бил един от нас.

Грозно изражение разкриви красивото лице на Троу.

- Ти ме принуди да се присъединя към вас. Ти ми причини това.

- А ти би искал да се откажеш, така ли? Много добре. Преди една година ти върнах свободата. Нека амбицията ти те води, ала излезеш ли веднъж през тази врата, краят е необратим. Ще бъдеш мъртъв за нас, постъпките ти ще бъдат само твои и на никой друг.

Троу кимна отсечено.

- Така да бъде. - Прекоси стаята, взе кобурите и палтото си и отиде до вратата. Там се обърна и заговори на всички. - Той греши за много неща, но най-вече за престола. Война на хиляда фронта? Не мисля така. Единственото, което трябва да се направи, е да бъде премахнат Рот. След това властта ще бъде поета от най-силната ръка... а тя принадлежи на някого, който вече не е част от тази група.

Вратата се затръшна с трясък след него.

Кор изскърца със зъби, знаейки, че Троу трябва да си беше подготвил резервен план, преди да се опита да ги привлече на своя страна... В противен случай нямаше толкова безгрижно да си тръгне малко преди зазоряване. Беше заложил всичко на една карта и беше изгубил... но само що се отнасяше до тях. Къде ли щеше да го отведе това? Кор нямаше представа.

Ала Рот с основание би трябвало да се тревожи.

Разнесе се шумолене. Някой се прокашля. А после, естествено, последваха коментари.

- Е - избъбри Зайфър. - Ще ни кажеш ли какви са на цвят очите й?

- Това е най-малкото, което би могъл да направиш - намеси си и Балтазар. - Опиши ни я.

- Избраница?

- Как, за бога...

Само за миг всичко в къщата стана нормално - мъжки гласове изпълниха въздуха, наляха се напитки, появиха се бинтове, за да превържат ранените войнишки ръце.

Кор изпусна въздишка на облекчение, което изненада и него самия. Не се заблуждаваше обаче - въпреки че воините му бяха останали до него, сега той имаше нов враг... а благодарение на подготовката, която самият той му беше дал, Троу бе наистина опасен.

Извади телефона си и погледна екрана. Обаждането му не беше върнато.

След отстъпничеството на Троу беше жизненоважно да се свърже с Избраницата... Ето че сега се тревожеше да не би Троу да се бе добрал до нея първи и именно заради това да не се бе появила днес.

- Е? - настоя Зайфър. - Как изглежда тя?

Възцари се внезапна тишина, която сякаш взриви шума. За свое изумление, Кор почувства, че иска да им каже. Пазеше го в тайна от колко дълго?

Запъвайки се, той заговори:

- Тя е... луната в нощното ми небе. И това е всичко. Няма нищо друго за казване и никога вече няма да говоря за нея.

Докато се качваше по стълбите, усещаше как погледите им го следват... и те не бяха пълни с презрение. Не, колкото и да се опитваха да го скрият, от всички тях струеше съжаление - признание за грозотата на лицето му и невъзможността на любовна история между него и която и да било жена, най-малко пък -една Избраница.

Той поспря с ръка на парапета.

- Утре до залез-слънце всички провизии и вещи да бъдат събрани. Налага се да си тръгнем от тук и да си намерим друго място. Тази къща вече не е сигурна.

Докато поемаше нагоре, чу как бойците му се съгласиха. И усети, че го залива пареща благодарност, задето бяха избрали да продължи да ги предвожда. Той, а не Троу, с неговите много по-очевидна интелигентност, произход, възпитание... и външен вид.