Дж. Уорд - Сенките

Всички бяха тук: Зайфър, Сайфън, Балтазар, Грях... и Троу, онзи, чието място не беше сред тях, но който бе станал незаменим. И всички отказваха да срещнат погледа му.

Не, не беше съвсем вярно.

Троу, вторият в командването, бе единственият, който се взираше в него. Единственият, който беше прав.

Аха, значи, той беше организирал това... каквото и да беше то.

Кор затвори вратата зад себе си. И остана с оръжията си.

- Имаш да ми кажеш нещо? - попита той, срещайки погледа на Троу, без да трепне и без да се отмести от вратата.

Заместникът му се прокашля и отвърна със своя акцент на някой, който произлизаше не просто от висшата класа, а от глимерата - най-високата прослойка в обществото на вампирите.

- Твоята посока ни тревожи. - Троу се огледа наоколо. - Напоследък.

- Така ли?

Троу като че ли чакаше още някакъв отговор и когато такъв не последва, изруга цодразнено.

- Кор, къде изчезна амбицията ти? Кралят има един-единствен, нечистокръвен наследник, а ти изведнъж забрави за общите ни домогвания до престола. Сложи амбициите ни настрани като купа, изпразнена от съдържанието й.

- Войната с Обществото на лесърите поглъща цялото ни време.

- Може би, стига ти наистина да се биеше.

- Значи, лесърите, които убих тази нощ, са просто плод на въображението ми?

- Това не е всичко, което правиш нощем.

Кор оголи зъби.

- Внимавай как ще продължиш.

Троу повдигна предизвикателно вежди.

- Може би не бива да го казвам пред тях?

Почувствал как очите на воините му се обръщат към него, на Кор му се прииска да удари нещо. Мислеше си, че никой не знае за срещите му с Лейла, ала очевидно грешеше. А заповядаше ли на Троу да си държи езика зад зъбите, би означавало сам да се обвини в нещо по-лошо от онова, което правеше в действителност.

- Нямам никакви тайни - изръмжа той.

- Опасявам се, че не съм съгласен. Прекарваш твърде много време под онова дърво, като някакъв вехнещ от любов...

Кор се материализира пред Троу, така че само няколко сантиметра разделяха лицата им. Не го докосна, ала въпреки това заместникът му направи крачка назад. Но не отстъпи напълно.

- Искаш ли да им кажеш коя е тя? Или предпочиташ аз да го направя?

- Тя е без значение. А амбициите ми не са спъвани от никого.

- Докажи го.

- На кого? - Кор отметна глава назад и вирна брадичка. - На тях? Или ти си този, който има проблем?

- Докажи, че не си започнал да омекваш.

За частица от секундата Кор извади стоманената си кама и я притисна до гърлото на Троу.

- Тук? Сега?

Войникът ахна, при което острието одраска плътта му и капка яркочервена кръв украси лъскавия метал.

- Да се докажа ли върху теб? - мрачно попита Кор. - Това ще бъде ли достатъчно?

- Вниманието ти е раздвоено - сопна се Троу. - Заради една жена. Тя те прави по-слаб!

- А ти си умопобъркан! Избрах да не убия законно избрания крал на расата... и според теб това е достатъчно престъпление, за да те накара да подтикнеш войниците ми към бунт?

- Беше толкова близо! Почти успяхме да се доберем до трона! Плочките за домино бяха подредени, глимерата щеше да направи каквото й кажеш...

Кор сложи край на тирадата му, като отново притисна камата.

Тази предателска среща заради моята амбиция ли е... или

заради твоята? Позволи ми да се поинтересувам за чия загуба точно скърбиш.

- Вече не ни предвождаш.

- Нека попитаме тях. - Кор се отдръпна от него и тръгна из стаята, оглеждайки сведените глави на войниците си. - Е, какво имате да кажете. С него ли ще отидете, или ще останете с мен? -Ругатни изпълниха напрегнатия въздух и Кор се обърна към Троу. - Защото именно това се опитваш да направиш, нали? Предлагаш им избор - ти или аз. Нека го направим, тук и сега. Какво решавате, копелета мои?

Последва дълго мълчание.

А после Зайфър вдигна очи.

- Коя е тя?

- Не това беше въпросът, който ви поставих.

- Това е въпросът, на който искаме отговор.

Кор усети, че започва да му кипва.

- Тя не ви влиза в работата.

За нищо на света нямаше да обяснява отношенията си със своята Избраница.

Ноздрите на Зайфър се разшириха, когато си пое въздух.

- Исусе... ти си се обвързал с нея.

- Не съм.

- Аз също го надушвам - обади се някой. - Коя е тя?

- Тя е без значение.

Гласът на Троу отекна в стаята, силен и ясен.

- Тя е Избраница. Която живее заедно с Братството.

И ето го хаоса, който беше очаквал малко по-рано: стаята изригна от мъжки гласове, те всички говореха един през друг, думи на Древния език се смесваха с английски и немски ругатни.