Дж. Уорд - Сенките

Друг път просто знаеше, че си я представя гола... и си повтаряше, че би трябвало да бъде засегната от това. Уплашена. Разтревожена.

Напоследък обаче под страха й се бе зародило странно любопитство, свързано със силното му тяло, присвитите очи... устните, дори горната, която бе обезобразена...

Отдаваше го на хормоните си... и се опитваше да не се замисля за тези пориви. Единственото, за което трябваше да мисли, бе, че докато продължава да се среща с него, той се бе заклел в честта си (доколкото имаше такава) да не напада имението. Та нали именно заради нея знаеше къде се намира то. Може би не директно, ала въпреки това тя имаше чувството, че вината е изцяло нейна.

Всичко това бе сделка с дявола, сключена, за да опази онези, на които най-много държеше. Ненавиждаше лъжите, двойствения живот, вината... и страха, че рано или късно, ще й се наложи да изпълни своята част от сделката. Нямаше друг избор обаче.

А тази нощ семейството й беше по-важно от измамата й.

* * *

В главната стая за прегледи в тренировъчния център Трез имаше усещането, че е напуснал тялото си, докато вихрушката на пренасянето затихваше и той за пореден път трябваше да свикне с мястото, в което се беше озовал. Слава богу, че бяха пристигнали невредими. Сега ако само можеха да получат помощ тук.

Притиснал вкочаненото и разкривено тяло на Селена в обятията си, той погледна през рамо. Доктор Джейн стоеше настрани, облечена в сини лекарски дрехи, със зелени ръкавици от нитрил и калцуни на краката. Не се приближаваше обаче до Селена. Просто си стоеше там и се взираше в тях сякаш цяла вечност.

По дяволите. Трез не разбираше особено от медицина, но откога някой, пред чието име стоеше „д-р“, се нуждаеше от време, за да се съвземе при вида на нов пациент?

Не беше добър знак.

Рейдж и Ви стояха насреща му и също се взираха в тях със Селена, сякаш нямаха представа как да помогнат.

Доктор Джейн се прокашля.

- Трез...?

- Извинявай, какво?

- Ще ми позволиш ли да я прегледам?

Трез се намръщи.

- Аха... давай. - Когато доктор Джейн не помръдна, той усети, че е на път да избухне. - Какъв, по дяволите, е проблемът...

- Кучешките ти зъби са оголени. Ето какъв е проблемът.

Трез провери набързо и откри - да не повярва човек! – че действително се беше вживял в ролята на Куджо 4- беше се изстъпил решително с оголени зъби, а от гърлото му излизаше звук като ръмженето на косачка за трева.

- Ъъъ, съжалявам. - Докато го казваше, забеляза и че бе отстъпил в ъгъла и притискаше Селена до гърдите си така, сякаш някой щеше дд се опита да му я отнеме. - Май би трябвало да я сложа на кушетката за прегледи.

- Няма да е зле като начало - съгласи се Ви.

Тялото на Трез изобщо не бързаше да се подчини на заповедта да се размърда и в крайна сметка единствено фактът, че Селена се нуждаеше от помощта на някой, който имаше поне малко мозък в главата си, както и стетоскоп, го накара да отиде в средата на стаята. Приведе се, за да я положи върху кушетката от неръждаема стомана... и потрепери - спокойно би могъл да държи дървен стол. Тя си остана в съвсем същата поза, в която я беше открил - с протегнати крака, извито тяло и ръце, притиснати до гърдите. А най-страшното бе, че главата й си остана под същия ужасен ъгъл, извита обратно на раменете й, сякаш я разкъсваше болка.

С трепереща ръка той отмести косата от лицето й. Очите й бяха отворени, ала не беше сигурен дали е в съзнание. Погледът й като че ли не можеше да се съсредоточи върху нищо, единствено бавното примигване от време на време издаваше, че е будна. Че все още е жива.

Трез се наведе, така че лицето му да бъде в зрителното й поле.

- Намираш се в тренировъчния център. Те ще...

Гласът му изневери и той си заповяда да се дръпне и да остави доктор Джейн да си свърши работата.

Скръсти ръце на гърдите си и заотстъпва назад, докато не усети нечия тежка ръка върху рамото си. Рейдж. Беше почти сигурен, че жестът е наполовина съчувствие, наполовина осигуровка, в случай че обвързаният мъж в него решеше отново да поеме юздите.

- Нека си свършат работата - каза Холивуд, докато Елена, шелан на Рив и медицинска сестра, нахлуваше в стаята. - Нека видим с какво си имаме работа.

Трез кимна.

- Окей. Добре.

Доктор Джейн се наведе и надникна в матовите очи на Селена. Думите й бяха прекалено тихи, за да може Трез да ги чуе, ала мигането на Селена се промени... макар че бе трудно да се каже дали това е нещо хубаво, или нещо лошо.

Кръвно налягане. Пулс. Зеници. Първите три стъпки минаха съвсем бързо, но Джейн не си направи труда да им съобщи резултатите. Двете с медицинската й сестра продължиха да работят - премериха температурата на Селена и включиха венозна система в опакото на дланта й, защото сгъвките на лактите бяха вкочанени.