Дж. Уорд - Сенките

Когато вдигна очи, Трез видя, че тя бе коленичила до него.

- Моля те. Казвай ми майкен. Ай Ем ме нарича така.

Майкен. Като прислужница, помисли си Трез.

Ха. Ето че имаше още една причина да я харесва. Протегна ръка и заяви:

- Здравей. Аз съм братът на Ай Ем... Трез.

Тя се усмихна. А после се разсмя и стисна ръката му.

- Здравей. Аз съм неговата... Как беше думата?

- Съпруга. Е, бъдеща - дрезгаво каза Ай Ем и дойде при тях. - Ала тук, в Колдуел, ти ще бъдеш моята „съпруга“.

Тя изпъна рамене и опита отново:

- Здравей. Аз съм съпругата на Ай Ем... майкен.

Трез й се усмихна в отговор.

- Приятно ми е да се запознаем... майкен.

* * *

Около два часа по-късно тримата все още седяха около малката масичка. След първоначалната неловкост бе истински шок колко бе лесно да бъдат заедно. Но разбира се, въпреки че беше кралица, майкен беше непринудена, забавна, мила.

И господи, колко само беше влюбена в Ай Ем. Не можеше да откъсне очи от своя мъж и всеки път когато той я погледнеше, тя пламваше.

Исусе, ако можеше да избере жена за брат си, Трез би избрал именно нея.

- Още каноли? - попита Ай Ем, докато се изправяше с празната си чиния. - Аз имам нужда от още един.

- Не, благодаря - каза майкен. - Преядох и ми се струва, че дрехите ми ще се пръснат.

- Ще ми се да се беше запознала с моята кралица - избъбри Трез.

Другите двама замръзнаха и той поклати глава.

- Не, не се стряскайте. Аз... просто исках да го кажа. Мисля, че Селена страшно би те харесала.

Майкен погледна към Ай Ем. И отново към него. А после му протегна ръка.

- Сигурна съм, че бих я обикнала. Ай Ем прекара по-голямата част от следобеда, разказвайки ми за нея.

- Наистина ли? - Трез погледна към брат си.

Ай Ем се върна с още няколко каноли.

- Да. Исках майкен да знае коя е била снаха й.

И ето че очите на Трез изведнъж запариха.

Мамка му.

Извърна се към печката и се прокашля няколко пъти.

- Мисля, че това е страхотно. Това е просто... наистина страхотно. Благодаря ви.

Когато отново бе в състояние да ги погледне, откри, че те се взират в очите си, сякаш бяха толкова благодарни, че са заедно, сякаш знаеха точно какъв късмет имат... сякаш възнамеряваха да ценят като най-скъп дар всяка нощ заедно, която им оставаше.

И дано те бяха поне сто хиляди.

Докато ги гледаше, Трез си помисли, че неговата кралица беше права. Ако беше останал в Небитието с нея, Ай Ем нямаше да има този миг, тази жена, годините, които му предстояха.

Селена се бе оказала напълно и съвършено права.

Колкото и болезнено да беше да живее без нея, колкото и мъчителни нощи да го очакваха... да види брат си щастлив и влюбен, го изпълваше с неочакван покой. Някак си, насред необхватния безкрай и въпреки траура си, Трез знаеше, че се намира точно където трябваше да бъде в този момент.

Навярно такава бе волята на съдбата.

Докато Ай Ем се привеждаше към своята жена, за да я целуне, Трез отметна глава назад и устните му оформиха безмълвно: Благодаря ти, кралице моя. Нуждаехме се от това.

Следва

книга четиринайсета от

поредицата БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ