Дж. Уорд - Сенките

В мига, в който вратата се дръпна настрани, Катра видя едър гол мъж, опънат върху къс черен мрамор, с ръце, отпуснати до тялото и събрани крака.

Вдигнал длани към небесата, АнсЛай стоеше пред огнището и нашепваше заклинание.

- Спри! - нареди тя. - Заповядвам ти да спреш!

Върховният жрец се обърна рязко... и побърза да падне на колене.

- Ваше Височество, мислех, че все още сте в ритуалната стая.

Катра се втурна към мъжа, който лежеше със затворени очи.

- Кажи ми, че не си го подложил на пречистването...

- Току-що вкарах разтвора във вените му...

- О, не, не, не. Не!

- За какво говорите, Ваше Височество? - Върховният жрец се изправи. - Той е живял навън в продължение на десетилетия. Нечист е да се обвърже с дъщеря ви...

- Той не е Помазаният.

При тези думи мъжът, за когото говореха, бавно обърна глава към нея. И ето как, след всички тези години, Катра най-сетне срещна ТрезЛат.

- Толкова съжалявам - промълви тя, като се надвеси над него и улови ръката му. - Не стигнах навреме... толкова съжалявам...

* * *

Легнал върху масата, Трез усещаше парене в ръката си, там, където го бяха инжектирали с учудващо модерна човешка спринцовка. Като се имаше предвид колко древен бе ритуалът, би предположил, че ще предпочетат някаква стреличка или изработена на ръка древна метална спринцовка.

Ала не. Беше съвсем същата като онази, с която бяха инжектирали Селена.

Веднага бе усетил отровата във вените си и досущ като при ухапването на змия, тя незабавно се бе разляла по тялото му, усилвайки се, надвивайки го.

Отслабен от скръб и изтощение, Трез си даде сметка, че бе напълно вероятно да не оцелее. И това го накара да прикове очи в тавана над себе си. Интересно, винаги когато си бе представял този ритуал, се виждаше завързан.

Странно бе къде се озоваваш накрая. Ето че сега приветстваше болката с отворени обятия, защото това може би бе начинът да отиде при Селена. Говореше се, че не можеш да отидеш в Небитието, ако се самоубиеш, но ако те убиеха? Вината не е твоя.

Съществуваше, естествено, екзистенциален проблем, който трябваше да бъде разрешен - как, при положение че произхождаха от различни традиции, биха могли да се открият в отвъдното. Ако имаше такова.

Ала ако вярата имаше някаква сила, той щеше да вярва, че ще ее открият.

Спокойно можеше да потъне в забвение е тази мисъл в главата си.

Постепенно си даде сметка, че освен тях с АнсЛай, в стаята има още две фигури. И едната от тях искреше от главата до петите във всички цветове на дъгата.

Кралицата.

Върховният жрец й се поклони и тя му заговори нещо. А после АнсЛай се изправи и отговори е разтревожен вид. Който бързо се превърна в паника.

Кралицата се приближи до Трез и след като бе прекарал цял живот, изпълнен е омраза към нея, той си помисли защо да не протегне ръка и да се опита да я удуши. Нямаше обаче сили. Особено когато болката се увеличи.

Не беше възнамерявал да помръдне, но ето че започна да се гърчи, докаго тялото му се опитваше да избяга от отровата. А после плътта му изведнъж пламна отвътре.

Последното, което си спомняше, бе как в стаята нахлуха още хора. Вместо да коленичат пред кралицата, те впериха объркани погледи в нея. А след това главният астролог, облечен в червените си одежди, се обърна към тях.

Миг по-късно те също се хвърлиха в краката й.

О, какво значение имаше, помисли си Трез. Какво значение имаше всичко това, дори невъобразимата болка...

ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ ГИ ПРЕНЕСЕ ДО ТЕРИТОРИЯТА И ДОБРЕ, ЧЕ беше така, помисли си Ай Ем, докато отново приемаше физическите си очертания -- знаейки, че брат му е в ръцете на кралицата, той надали би успял да се съсредоточи достатъчно, за да се дематериализира.

- Аз ще поема нещата от тук - каза.

- Ще ти пазя гърба.

Ай Ем кимна в знак на благодарност и се приближи до входа на Територията. Едно от нещата, които братята му бяха дали, преди да тръгне, бяха пластични експлозиви. Всичко, което трябваше да стори, бе да заложи една-две порции до внушителната порта и...

Сякаш твърдо решена да избегне подобно покушение, двукрилата порта се отвори пред тях. Но не беше, защото някой от другата страна бе решил да излезе точно тогава. Там стоеше С’Екс, висок и внушителен, съвършеният страж на земите на кралицата.

Само че... нещо не беше наред. Той носеше същите прислужнически одежди, които беше дал на Ай Ем по-рано, и те бяха подгизнали от кръв. А в десницата си стискаше поаленял назъбен нож, дълъг колкото ръката му.