Дж. Уорд - Сенките

- Защо го е направил? - простена Ай Ем. - Господи, защо го е направил?

Мери улови ръката му.

- Вероятно е научил за заплахата. Сигурно е чул да се говори за това в къщата.

Ай Ем затвори очи.

- Това трябва да спре. Цялата тази проклета история трябва да свърши.

Защото, ако действително бе решил да приеме съдбата, с която беше прокълнат, Трез щеше да се обвърже и да прави секс с единствената жена, която Ай Ем някога бе обичал.

Какво друго можеха да очакват двама души с късмет като техния!

- Ела - каза Рейдж. - Да ти намерим оръжие. Ласитър вече чака.

Случилото се след това му беше като в мъгла. Слязоха на втория етаж и някой окачи кобури и ножници на кръста и около раменете му. Пистолети. Ножове. Дълго черно кожено яке, което ги закри. А после се озоваха във фоайето, където падналият ангел ги чакаше, облечен по същия начин и без да си прави никакви шегички.

Миг преди двамата да тръгнат, Ривендж пристъпи напред и го прегърна.

- Налага се да остана тук. Ако сенките нападнат Колдуел, трябва да съм в състояние да наредя на хората си да го защитават през деня.

Мамка му. Нещастието на тях с Трез се бе прехвърлило върху толкова много други.

- Наистина съжалявам - каза Ай Ем и обходи с поглед братята и Рот. Останалата част от домакинството. - Не мога да повярвам, че се стигна дотук.

Рейдж поклати глава.

- Можеш да разчиташ на нас. Готови сме на всичко, за да защитим един от нас.

А после приказките приключиха и двамата с Ласитър излязоха във вестибюла и се озоваха на стъпалата на имението. Падналият ангел се пресегна и улови ръката му.

- Приготви се за път.

Ай Ем се намръщи и го погледна.

- За какво говориш...

В следващия миг бе погълнат от слънчев лъч, който го вдигна във въздуха, там, където нямаше никакъв контрол, мисъл, или собствена воля...

...и се понесе към дома, който ненавиждаше, и съдбата, против която все още се съпротивляваше.

СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ БЯХА СТУДЕНИ И ТЕЖКИ.

Докато главният астролог я обвиваше в мрежа след мрежа от платина, инкрустирана с диаманти, сапфири, изумруди и рубини, на Катра й ставаше все по-трудно да диша. Макар че това навярно бе по-скоро защото бе започнала да осъзнава

истинските размери на онова, което се случваше, а не заради тежестта на церемониалните одежди.

Последната част от облеклото на кралицата беше тънък воал, който се спусна пред лицето й като лек бриз.

- Ето че е готово - заяви астрологът.

При обикновени обстоятелства, одеждите щяха да бъдат отнесени в стаята на кралицата, където щяха да бъдат почистени и подготвени да бъдат облечени с помощта на армия прислужници. Ала в сегашните обстоятелства нямаше нищо обикновено.

Дали кралицата вече бе мъртва? Каква ли смърт я очакваше?

Докато подобни въпроси отекваха до безкрай в главата й, Катра...

...си дойде! Той си дойде!

Шумът от гласове, повтарящи едно и също, долетя откъм коридора и изпълни тишината, натежала в стаята. Катра се намръщи и като си повдигна полите, пристъпи напред... само за да си спомни, че не може да задейства вратата.

Ще ми отвориш ли?

- Незабавно, Ваше Височество.

Главният астролог се втурна напред, долепи длан до стената и вратата послушно се плъзна настрани.

- Помазаният се завърна!

Отвън цареше пълен хаос - хора тичаха насам-натам и подскачаха от радост, канеха се да празнуват. За частица от секундата Катра остана на прага, поглъщайки всичко с очи... преди да си спомни за клането в кръглата стая зад себе си.

- Излез - изсъска тя на астролога.

Той се подчини и в същия миг, в който вратата се затвори автоматично, тълпите, тичащи напред-назад по коридора, я забелязаха.

Всички спряха. Хвърлиха се на пода. От редиците им се надигна поздравът, предвиден за кралски особи, и Катра си даде сметка, че я смятат за настоящата кралица.

И в същия миг я осени и друга мисъл.

- Пречистване... - Обърна се рязко, заповядвайки си да говори тихо. - О, всесилни звезди, те ще го подложат на пречистването. .. Бързо, трябва да открием върховния жрец!

Без да задава никакви въпроси, астрологът я последва, докато тя тичаше през двореца. За щастие, присъствието й бе съпроводено от вълна от поклони, така че вместо да се придвижват с усилие из препълнените коридори, пътят им се разчистваше от само себе си, когато всички, придворни, благородници, слуги, се хвърляха на пода в мига, в който я зърнеха.

Свещената стая на АнсЛай не беше далеч от церемониалната зала и когато стигнаха, Катра протегна ръка към стената, ала астрологът я изпревари и докосна правилното място с дланта си.