Дж. Уорд - Сенките

Принцесата му подаде ножа. Очите й бяха пълни с тъга, но освен това бяха невероятно ясни. Гласът й потреперваше, ала в него имаше сила, когато изрече само три думи:

- Направи каквото трябва.

Знаеше, че току-що бе осъдила майка си на смърт. Сега, когато истината бе излязла наяве, той нито за миг нямаше да се поколебае да отмъсти за своята плът и кръв.

Пръстите на десницата му се сключиха около дръжката на назъбеното острие... и го обърнаха към лицето му. С две бързи движения по протежение на бузите, той се беляза.

Веднъж за дъщерята, която никога нямаше да познае.

Веднъж за злото, което щеше да поправи.

Обърна се към дупката в стената, обзет от една-единствена мисъл... и все пак спря. Погледна през рамо и прикова очи в главния астролог. Другият мъж се сви, обзет от смъртен ужас, а той попита:

- Ако престолът се е полагал на дъщеря ми, кой ще наследи кралицата сега?

- Т-т-т-тя. - Главният астролог посочи към принцесата. -Престолът й принадлежи по право. Нейната карта не беше променена. Тя беше втора в линията на пресголонаследие и след смъртта на дъщеря ти тя е законната наследница...

- Убийството - прекъсна го C’Ekc. - Искаш да кажеш убийството на дъщеря ми.

I югледпа към принцесата, която сякаш изобщо не се интересуваше какви са последиците от казаното току-що. Като че ли дори не беше чула, че много скоро ще стане кралица. Вместо з ова притискаше дългото златно чекмедже до гърдите си, навела глава.

Сълзи покапаха по блестящия лъскав метал.

Ти трябва да управляваш - заяви С’Екс. - Трябва да поемеш властта над тази общност и да я управляваш както трябва. Чуваш ли ме? Съвземи се и се приготви за онова, което предстои.

Очите й се вдигнаха към него.

Тя ми беше сестра. Те убиха... моята сестра.

C’Ekc потръпна, сякаш го бяха зашлевили. Това бе последното, което бе очаквал да чуе от нея.

И изведнъж осъзна, че скръбта му е споделена... и това го трогна дълбоко.

Приближи се до принцесата, улови лицето й между дланите си и го повдигна към своето. Избърса мокрите й от сълзи бузи, наведе се и я целуна по челото.

- Благодаря ти - прошепна.

- За какво?

C’Екc поклати глава и отстъпи назад.

- Ти. - Той посочи към главния астролог. - Трябва да се погрижиш за нея. Вярваш в традициите? Ненавиждал си лъжите си? Докажи го, като опазиш живота й. След десетина минути тя ще бъде твоята кралица.

В миг другият мъж пролази по пода и се просна в краката на принцесата, опирайки чело в червения мрамор.

- Заклевам се във всичко, което е написано между звездите, че ще служа на кралица Kampa вин СуЛане етл МуЛанен де ФонЛеран до последния удар на сърцето си и последната глътка въздух в дробовете си.

C’Eкc почувства искреността в гласа му и разбра, че новата кралица ще бъде в безопасност.

- Имаш церемониални одежди тук някъде, нали?

- Да - отвърна главният астролог от пода.

- Облечи я в тях. След двайсет минути главата на майка й ще се търкулне в подножието на трона. Доведи Катра, та церемонията по смяната на властта да бъде довършена.

- Ами ти? - попита Катра. - Ти също ще бъдеш там, нали? Моля те, кажи ми, че ще бъдеш там.

- Тревожи се само за себе си, кралице моя. Ти си много по-важна от когото и да било в тази стая, този дворец, тази земя.

С тези думи той се обърна и се изгуби в тайния коридор.

ПОЧИСТВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО НА ОРЪЖИЯТА БЕ СВЕЩЕН дълг на всеки воин, начин за укрепване на връзката им. Рейдж седеше приведен над втория от двата си любими пистолета, а сладката миризма на препарата за почистване на метали, която изпълваше ноздрите му, му бе така позната, както звукът на собствения му глас.

Прекрасно усещаше напрежението на Мери в другия край на стаята, ала тя не казваше нищо.

- Ще внимавам - увери я, докато прибираше флакона в кутията, където държеше продуктите за почистване на пистолетите си. - Обещавам... наистина ще внимавам.

Даде й думата си, макар да знаеше, че да оцелееш в битка не зависи единствено от теб. Да внимаваш, да си пазиш гърба, да разчиташ на братята си да правят същото всичко това помагаше. Ала винаги имаше и доза късмет.

Или съдба.

Както предпочиташ да го наречеш.

- Знам, че ще внимаваш - сковано отвърна тя.

Рейдж се зае да избърше дулото на пистолета с парче велурен плат.

- Ако въпреки това не... не се върна...

Не довърши. Тя щеше да разбере какво я пита. Беше казал достатъчно, за да се досети.

- Ще те намеря - задавено каза тя. - Все някак ще те открия. Рейдж кимна... и си помисли, че вероятно би трябвало да отиде при нея, ала точно в този миг не бе в състояние да се справи е тази близост. И така малко му оставаше да рухне, а не можеше да си го позволи, не и е войната, която го очакваше при падането на нощта.