Дж. Уорд - Сенките

- Какво?

- Избърши ножа си и ми го дай - нареди тя, протягайки ръка.

ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО ТРЕЗ СТОРИ, ПРЕДИ ДА СЕ ДЕМАТЕРИАЛИЗИРА от имението на Братството, бе да извади телефона си. И да напише четири думи на брат си.

Аз съм в покой.

След това се върна до предните стъпала и остави телефона върху студения камък. Миг по-късно вече го нямаше. Без да погледне за последно към къщата... без да се поколебае... без никакво съмнение.

Битката беше свършила. Дългата борба, направлявала живота му, бе стигнала до своя край.

Когато отново прие физическите си очертания, се намираше пред портите на с’хийб. Пристъпи напред, знаейки, че охранителните камери ще го уловят на мига, и беше прав. Без да се налага да оповести присъствието си по домофона, поставен заради човеците, откъм портите се разнесе тракане и двете крила се разтвориха.

За първи път от толкова години насам, Трез отново стъпи върху земята на своя народ, прекрачвайки граница, от която бе сигурен, че никога няма да се върне.

Стражите ахнаха, разпознали го, и той в миг се оказа наобиколен от облечени в черно мъже. Не го докоснаха обаче. Беше им забранен всякакъв контакт със свещеното му тяло. Пък и нямаше смисъл да се опитват да го надвият. Беше се завърнал по собствена воля.

Ала той беше лъжлив дар за традициите.

Тялото му можеше да се съвкупи с жена толкова, колкото и тялото на някой евнух. В това отношение той беше мъртъв от кръста надолу, така че каквито и династически надежди да хранеше кралицата, те нямаше да се оправдаят.

Не че го беше грижа. Можеха да правят с него каквото си поискат.

Защото вече знаеше - Селена го бе отнесла със себе си. Душата му си бе отишла така сигурно, както и нейната. Единствената разлика бе, че тялото му все още не бе легнало и престанало да функционира.

Но може би кралицата щеше да се погрижи за това.

Защото, когато станеше ясно, че не е в състояние да изпълни задълженията си на мъж, тя вероятно щеше да нареди да го убият.

Все тая.

Единственото, което Трез знаеше, единственото, което го интересуваше, бе, че брат му най-сетне бе свободен от товара, който бе носил на плещите си толкова дълго, а братята и техните семейства бяха в безопасност. Само това имаше значение.

Докато отиваше към двореца, той започна да сваля дрехите си - разкопча ризата си и я пусна на земята. Свали си обувките. Събу си панталона. Докато стигнат до входа на палата, вече беше чисто гол в студения есенен въздух.

АнсЛай, върховният жрец, го очакваше. И въпреки че имаше качулка, лицето му не бе закрито от мрежичка, така че задоволството му се виждаше съвсем ясно.

- Взел си прекрасно решение - напевно каза той, покланяйки се ниско. - Поздравявам те за проявения разум и отдаденостга, макар и малко позакъсняла, към дълга ти.

При тези думи мраморната врата се отвори, разкривайки бял коридор, който сякаш се проточваше до безкрай.

За миг Трез си спомни как двамата със Селена се прегръщат в подземния тунел на тренировъчния център, вкопчени един в друг. Все още носеше в себе си онази вечност, за която беше говорил тогава, вечността им заедно.

И именно тя трябваше да го подкрепи в онова, което му предстоеше.

Стражите пред него му направиха път и той пое напред, поставяйки крак пред крак по стъпалата.

Когато стигна до АнсЛай, жрецът отново се поклони.

- А сега е време да пристъпим към пречистването ти.

* * *

- По-добре вземи този, ще ти свърши по-добра работа.

Вместо да й даде ножа, който Катра беше поискала, палачът й протегна друг, по-малък и с гладко острие.

Катра се наведе над картата на новороденото и се опита да намери пролука под прясната боя.

Трябва да го направим някъде другаде, принцесо - каза С’Екс. - Трябва... по дяволите, не мърдай от тук.

Тя почти не го забеляза как си тръгва, прекалено погълната от деликатната операция, с която беше заета. Ако прибързаше или забиеше острието прекалено дълбоко, имаше опасност да съсипе онова, което се криеше отдолу...

Най-сетне успя да отдели слоя боя и го махна. За щастие, мастилото, което бе използвано първоначално, бе попило дълбоко в хартията.

Катра се олюля и затвори очи. Бяха подправили и картата на новороденото. То бе законната престолонаследница според звездите.

Осъзнала какво означава това, Катра отвори очи и погледна през рамо. С"Екс беше с гръб към нея и се бореше с някого... или по-точно, някой се мъчеше да се отскубне от хватката му.