Дж. Уорд - Сенките

С’Екс се обърна и Катра видя, че главният астролог, облечен в червените си одежди, бе прикован до огромното тяло на палача, стиснат толкова здраво, че дишането му излизаше на хрипове изпод церемониалната качулка.

С’Екс я свали с един замах, разкривайки ужасеното лице на астролога, чийто ужас стана още по-голям, когато той събра две и две и си даде сметка, че се взира в жена, която никой нямаше право да вижда.

- Да, налага се да те убия сега, когато видя принцесата - заяви С’Екс. - Ала първо ще ни дадеш някои отговори.

Катра сведе поглед към картите и си помисли, че съветникът на майка й би трябвало да се страхува много повече от онова, което тя бе открила. В мига, в който С’Екс научеше...

- Да му кажем ли какво установихме? - С’Екс се приближи, влачейки по-дребния мъж със себе си. - Да го попитаме ли защо картите са подправени?

Катра вдигна очи към него. Нещо в изражението й трябва да бе издало чувствата й, защото С’Екс се намръщи.

- Защо ме гледаш така?

Разсеяно, тя забеляза, че сивите му дрехи бяха изцапани с още повече кръв. Не се беше поколебал да се разправи с онези, които го бяха нападнали, въпреки че именно той ги беше обучил, работили бяха заедно и между тях несъмнено се бе създала връзка.

Ако му разкриеше какво бе открила току-що?

Е, ако го стореше, в допълнение към главния астролог и АнсЛай, кралицата - нейната майка, жената, която властваше над с’хийб - също щеше да умре.

А Катра...

Катра не изпитваше нищо.

Разбира се, кралицата бе именно това - нейна кралица, а не майка, и беше нарушила традициите за собствената си изгода. Това бе единственото обяснение, особено с оглед думите й в ритуалната стая.

Катра се обърна към главния астролог:

- Тези карти са подправени. Предполагам, че ти стоиш зад това?

Той извърна глава, сякаш за да не я гледа, ала С’Екс не беше

съгласен. Захапа назъбения нож и го сграбчи с освободената си ръка, завъртайки главата му за челюстта. След това процеди с ножа в устата:

- Принцесата ти зададе въпрос. Съветвам те да й отговориш.

Когато от зяпналата уста на астролога не излезе нито дума,

С’Екс погледна към Катра.

- Затвори очи.

Тя поклати глава.

- Прави, каквото се налага. Аз съм добре.

С’Екс изруга, но все пак сграбчи облечената в ръкавица ръка на астролога и я стисна толкова силно, че той простена, а после потрепери и изпищя, когато костите се строшиха.

С’Екс извади ножа от устата си и го допря до гърлото на другия мъж.

- А сега отговори на въпроса...

- Да! Аз промених картите! - изкрещя астрологът. - Аз промених картите! Не исках да го направя, ала кралицата ми заповяда! Заклех се да го пазя в тайна!

- АнсЛай знае ли? - попита Катра.

- Не! Не знае! Никой не знае!

Потокът от думи, изригнал от него, като че ли се дължеше колкото на заплахата, пред която бе изправен, толкова и на съвестта му, която най-сетне можеше да се освободи от нещо, измъчвало я толкова дълго:

-- Не исках да го направя! - Той зарида. - Това осквернява свещената ми позиция, но тя заплаши да избие цялото ми семейство. .. каза, че ще убие жена ми, децата... родителите ми...

- Защо й е било да разменя картите на ТрезЛат и брат му? Не разбирам защо е било необходимо да замести единия с другия?

- Истинският Помазан, новороденото, излязло първо от майчината утроба, Ай Ем, беше болнаво. Не се очакваше да преживее нощта, още по-малко пък да порасне голям. Кралицата искаше един от свещените близнаци за Вас, Ваша Святост, така че ми заповяда да припиша картата на втория син, който бе силен и здрав. Това беше причината.

Катра си пое дълбоко дъх.

Във възцарилото се мълчание тя знаеше, че следващите й думи щяха да променят всичко. Из основи.

Очите й се върнаха към С’Екс. Огромното тяло на палача беше неестествено неподвижно и от него се излъчваше спокойствие като пред буря. Гласът му, когато проговори, беше съвършено равен:

- Кажи ми.

Сякаш вече знаеше.

Катра отново се обърна към картата, нави я и я прибра в златната кутия при останалите. След това се изправи и се приближи до С’Екс и астролога.

- Дай ми ножа - помоли отново, макар и по друга причина.

- Защо?

- Защото той ни трябва жив.

Очакваше С’Екс да се опита да спори и остана изумена, когато той й подаде оръжието с дръжката напред, без да каже нито дума.

Тежеше почти колкото чекмеджето.

- А сега го пусни. Трябва да го пуснеш. Няма да избяга, защото аз съм единствената, която е в състояние да спаси живота му. Пусни го, С’Екс. Заповядвам ти да го сториш.