Дж. Уорд - Сенките

Куин и Блей разговаряха с Ай Ем и кимаха, потръпвайки ужасено, сякаш не можеха да повярват на историята, която досега бяха чули единствено от втора ръка от устата на почитателя на Стив Уилко с фалическия символ на главата си.

- О, не. Не, благодаря ти.

Докато я гледаше, Рейдж си помисли какъв егоист бе само. Та тя бе изгубила своята сестра Селена едва преди няколко дни. Естествено, че щеше да изглежда като Трез.

Застанал до нея, Рейдж си мислеше, че би искал да й помогне по някакъв начин. Ала се боеше, че не е в състояние да стори нищо за нея, не и докато се опитваше да проумее разтърсващата промяна, настъпила незнайно как в него. На външен вид всичко си беше същото и съвсем в ред. Той просто се чувстваше различен без никаква причина.

И това...

...го ужасяваше.

* * *

Далеч от там, в имението на Абалон, Парадайз седеше в собственото си легло, в собствената си стая и се взираше в стената насреща си. Вероятно би трябвало да се радва. Според баща й заплахата от страна на с’хийб беше неутрализирана и всички бяха в безопасност, ала тя се чувстваше неспокойна.

Естествено, че се беше върнала у дома.

Въпреки цялото й репчене и опитите й за самостоятелност, да живее далеч от баща си в тези несигурни времена, бе прекадено опасно. А това бе стъпка назад по пътя й към независимост. Поне все още имаше работа...

Почукването, дошло откъм вратата й, бе съвсем тихо.

- Да?

Вратата се отвори и баща й застана на прага, облечен в тъмносиния си копринен халат, онзи, върху който на гърдите беше избродиран семейният герб, а коланът му стигаше до подгъва.

- Още ли си буден?

- Не можах да заспя.

- Толкова много неща се случват.

- Да. - Той се поколеба и се огледа из стаята й, сякаш беше забравил как изглежда. - Може ли да вляза?

- Разбира се, къщата е твоя.

- Наша - нежно я поправи той.

Когато баща й не се приближи повече от края на килима, Парадайз се намръщи.

Зле ли се чувстваш?

Той отвори уста, за да каже нещо. Затвори я. Опита отново. Безуспешно.

Парадайз прехвърли крака през ръба на леглото и стана.

Татко?

Баща й най-сетне пристъпи навътре и едва тогава тя видя, че държи нещо. Лист хартия. Който й подаде вместо отговор.

Какво е това? - попита тя, докато го поемаше.

Погледна надолу и се намръщи.

- О... господи - ахна тя. - Господи...

Беше молбата за тренировъчната програма на Братството. Попълнена с почерка на баща й. С нейните данни.

- Татко! - Тя подскочи и го прегърна. - Благодаря ти! Благодаря ти!

Баща й я притисна до себе си.

- Става въпрос за твоята безопасност - дрезгаво каза той. -Аз просто... ти си права. Трябва да се научиш да се биеш. Мисълта, че някога би могла да се окажеш незащитена по някакъв начин... - Той се отдръпна. - Права си. Трябва да се научиш.

Очевидно бе, че от мисълта направо му призлява, но това правеше жеста му още по-невероятен. Въпреки че се боеше, той щеше да я остави да отиде.

- Благодаря ти - повтори Парадайз и отново го прегърна. -Ще внимавам! Обещавам ти!

Стига да я приемеха. Май трябваше да започне да тренира още сега, ако искаше да покрие теста за физическа издръжливост.

- Обещавам - закле се тя. - Ще внимавам.

- Ще се моля за това - почти простена той. - Всяка божа вечер.

- Обичам те, татко!

Баща й затвори очи, сякаш се возеше на увеселително влакче, с което не бе сигурен, че ще се справи.

- А ти, прескъпа Парадайз, имаш цялото ми сърце.

КРАЛИЦА КАТРА ВИН СУЛАНЕ ЕТЛ МУЛАНЕН ДЕ ФОНЛЕРАН СЕДЕШЕ в покоите си, обгърната от тишина, след като бе помолила прислужниците си да я оставят сама.

Нямаше да се нанесе в покоите на предишната кралица. Не, тях тя щеше да превърне в ясли за малките на онези, които служеха в палата. Така скъпоценните малки създания щяха да бъдат близо до родителите си и за първи път слугите нямаше да са принудени да оставят синовете и дъщерите си при свои роднини или в студеното, тъмно, подобно на затвор помещение близо до жилищата на бедните.

Това обаче не беше първата й заповед.

Не, първото, което бе направила, след като пое властта, бе да отмени проклятието на Помазания. Беше върнала свободата на Ай Ем.

Разбира се, той нямаше представа за това. Всички в с’хийб обаче го знаеха, така че нямаше защо да се тревожи, че някога отново ще види нея или Територията.

Всяко поемане на въздух й причиняваше болка. О, всесилни звезди, колко зло бе причинено от една жена, изпълнена с толкова много алчност.

Добрата новина, предполагаше Катра, бе, че с помощта на С’Екс, когото бе издигнала почти до ранга на крал (не че двамата щяха да се обвържат!), тя щеше да се погрижи никой друг да не срещне същото своеволно или небрежно отношение. И понеже никога нямаше да има деца, не беше нужно да се тревожи някой заспал зъл ген да не се пробуди в тях.