Дж. Уорд - Сенките

- Правят й рентгенови снимки - обясни Ви. - Затова сме тук. Трез отказа да се отдели от нея.

Лейла се намръщи.

- Защо са й снимки? Да не си е счупила...

Кормия се приближи до нея и улови ръцете й в своите. Каза й нещо тихичко, при което Лейла ахна и се олюля. Докато Куин я подкрепяше, Ай Ем реши, че каквото и да ставаше, той трябва да е там вътре.

- Няма да чакам - заяви и като пусна котарака на пода, отвори вратата.

В първия миг не бе сигурен какво вижда. Докато дебелата врата се затваряше беззвучно зад него, той се съсредоточи върху нещо, което приличаше на краката на маса върху кушетката за прегледи. Само дето... това беше Селена. Тънките й прасци и бедра бяха изкривени, разтворени неестествено и вкочанени под лош ъгъл, сякаш бе в плен на ужасна болка... и не само долната част на тялото й бе засегната. Положението на главата й беше ужасно, ръцете й бяха притиснати странно до гърдите, дори пръстите й бяха извити като ноктите на граблива птица.

Изглеждаше така, сякаш преживяваше някакъв пристъп.

Доктор Джейн тъкмо наместваше голяма машина над рамото й, а медицинската сестра Елена вървеше след нея, така че многобройните кабели да не се оплетат. Трез стоеше до главата на Селена и милваше черната й коса с треперещи ръце.

Дори не вдигна поглед. Като че ли изобщо не забелязваше, че някой бе влязъл в стаята. Не дишаше.

- Окей, Елена, плаката. - Доктор Джейн пое нещо с размерите на голям лист хартия и дебелината на пръст. Няколко жици го свързваха с лаптопа, който почиваше върху масичка на колела. - Ще се опитам да хвана лакътя.

Доктор Джейн пъхна плаката под ставата и погледна към Трез.

- Искаш ли да държиш и тази?

Той кимна и протегна ръка.

- Този път няма да мръдна.

- Това е дигитален рентген, така че можем просто да го повторим, окей? - Доктор Джейн стисна лекичко ръката му. - Сега ще минем зад паравана.

Тя вдигна глава и се сепна, сякаш, прекадено погълната от пациентката си, и тя не беше забелязала новодошлия.

- О, Ай Ем, много добре... но слушай, може би ще е по-добре да излезеш, докато...

- Никъде няма да ходя.

- Не мога... - Трез изруга. - Не мога да го задържа неподвижно.

Без да каже нито дума, Ай Ем прекоси застлания с плочки под и сложи ръка върху тази на брат си, така че тя спря да трепери.

Трез не подскочи. Не се сепна. Ала очите му се вдигнаха към него и о, госцоди, те бяха черни бездни от тъга.

И тогава, Ай См разбра, че става нещо не просто лошо, а ЛОШО.

Брат му не беше ужасен.

Той вече беше в траур.

Трез не разбра веднага кой му се притече на помощ. Не разпозна ръката върху своята, въпреки че тя изглеждаше почти като неговата. Не различи новата миризма в стаята. Едва когато вдигна очи, видя...

Ай Ем, разбира се.

Сякаш би могло да бъде някой друг. Образът на брат му се размаза.

- Ай Ем, тя...

Не можеше да го изрече на глас. Мозъкът му буквално отказваше да действа, сякаш беше получил инсулт или нещо такова.

- Нека държим плаката - каза Ай Ем. - Заедно.

- Би трябвало да се скриеш зад онова оловно нещо.

- Не.

Трез не се изненада, че Ай Ем остана и устните му оформиха едно безмълвно „благодаря“ - не смяташе, че гласът му работи по-добре от мозъка или ръката му.

- Нека се опитаме да мърдаме възможно най-малко - обади се доктор Джейн. След това откъм машината се разнесе кратко бръмчене, а после доктор Джейн и Елена се върнаха до масата.

Ай Ем бе този, който им подаде плаката... и добре, че беше така, защото Трез щеше да я изпусне. Какво ти ръцете - цялото му тяло трепереше.

- Благодаря - каза доктор Джейн. - Мисля, че вече стигат. Искаш ли да повикаме другите?

Трез поклати глава.

- Може ли да остана за малко с нея?

- Трябва да прегледаме рентгеновите снимки.

- Да, знам. Просто... - Той хвърли поглед към вратата и си помисли, че хората отвън имаха също толкова право да бъдат тук, колкото и той. Дори повече.

- Трез - меко каза доктор Джейн. - Ще го направим както ти искаш.

Ала какво искаше Селена, зачуди се той не за първи път.

- Виж - промълви доктор Джейн, - точно сега като че ли няма нищо належащо. Другите може да влязат и малко по-късно. А ако положението й се промени, ще вземем решение според ситуацията.

- Окей. - Трез кимна по посока на брат си. - Искам обаче Ай Ем да остане.

Ай Ем кимна и донесе един стол... не за себе си, както се оказа. Бутна го зад коленете на Трез и ставите му се подчиниха незабавно. Докато задникът му се пльосваше на стола, той си помисли, че като че ли наистина му се беше виело малко свят. Май не беше никак лоша идея да поседне.