Дж. Уорд - Сенките

Завинаги.

* * *

Докато Ай Ем отиваше към стъклената врата на терасата, Катра трябваше да си изкрещи да не се втурне към него. Всичко през тази вечер й се струваше такъв кошмар.

Тръгна си, без да я погледне. И макар че не можеше да го вини, искаше й се да извика.

Тя затвори очи и като сведе глава, скри лице в шепите си.

- Не ми казвай, че си се влюбила в него - мрачно подхвърли С’Екс.

Заповядвайки си да свали ръце и да го погледне, тя попита:

- Какво правиш тук? Не е възможно да си ме проследил, бях много внимателна.

Той извърна очи.

- Това място не ми е непознато.

- Идвал си тук и преди?

- Ти не си единствената, която иска да бъде свободна от време на време. Двамата братя ми дължаха известни... да ги наречем услуги.

Палачът замълча и Катра усети, че в него има болка. Дълбока болка. Зачуди се дали не бе скърбил за детето си в това уединено място, дали не бе оплаквал загубата, отредена от звездите.

Докато гледаше гордия мъж пред себе си, почувства как между тях се заражда някаква близост. Никога не би предположила, че той е нещастен или недоволен от съдбата си, и може би наистина не беше. Ала ето че се бе наложило да пожертва собствената си плът и кръв заради традициите... и майка й. Принуден бе да го стори заради звездите.

- Съжалявам - каза тя.

- За какво?

- Прекрасно знаеш.

Не се случваше често мъж като него да наведе очи, за да избегне чийто и да било поглед, но ето че сега го направи.

- Нямам представа за какво говориш.

Катра се съсредоточи, давайки си сметка, че трябва да си вървят, и то по няколко причини. Прекрасно обаче осъзнаваше, че за последен път стъпва в това място, пълно с толкова много спомени. Макар да познаваше Ай Ем едва от няколко нощи, то беше... цял един живот. Да си тръгне от тук, щеше да бъде, като да затвори вратата към единствената светлинка в живота си.

Да вървим - каза С’Екс, сякаш бе прочел мислите и усетил емоциите й.

Без да разменят и дума повече, те си сложиха качулките, приближиха се до вратата и пристъпиха навън. Вятърът беше толкова силен и студен, че дъхът й спря и за миг тя не бе в състояние да се съсредоточи, за да се дематериализира. Бързо се съвзе обаче и много скоро двамата със С’Екс се понесоха към Територията.

Приеха физическите си очертания в гората зад стената около Територията. Облечена в дрехите си на прислужница, тя никога нямаше да бъде пусната през главния вход...

Нещо не беше наред. Неколцина стражи се бяха скупчили около задната врата, разговаряйки оживено.

- Стой тук - нареди С’Екс. - И недей да спориш с мен.

- Те не знаят коя съм.

- Освен ако някой не е забелязал, че те няма.

Беше внимавала, помисли си тя.

Само че... майка й беше заподозряла нещо, нали?

С’Екс пристъпи напред. Спря. Обърна се и посочи наляво.

- На около половин километър от тук има тайна врата. Ще те срещна там веднага щом мога.

Катра се намръщи и се учуди, когато усети да я обзема внезапен порив да защити С’Екс. Ала палачът на кралицата прекрасно можеше да се грижи за себе си. Освен, разбира се, ако не го заловяха да се опитва да я вкара тайно обратно в Територията. Тогава щеше да го грози смъртна опасност.

- Съжалявам, че те поставих в това положение - каза тя.

- Съжалението не е лукс, който двамата с теб можем да си позволим. Върви. Все някак ще те вкарам в покоите ти.

С тези думи той се отдалечи, без да си дава труда да върви безшумно. При звука на съчките, изпращели под краката му, стражите извадиха оръжия, готови за нападение.

- Аз съм - обяви С’Екс.

Това, че стражите не се отпуснаха, го разтревожи.

- Търсят те - каза единият от тях подозрително. - Принцесата я няма.

- Знам. Излязох навън, за да я намеря.

- АнсЛай те издирва - добави друг.

- Тогава ще отида при него и ще му докладвам. - С’Екс понижи гласа си заплашително. - Освен ако не сте решили да ми попречите да вляза.

- Принцесата не е в покоите си - повтори трети.

Катра преглътна мъчително. Все още не сваляха оръжия.

- Не чухте ли, като казах, че я търсих в гората? Тя се преоблича като прислужница, спокойно би могла да дойде насам, за да се поразходи.

С’Екс посегна незабелязано зад гърба си, пъхна ръка в една пролука в одеждите си и извади най-големия назъбен нож, който Катра беше виждала някога.

Въпреки това гласът му си остана спокоен.

- Тя няма нито храна, нито подслон, нито оръжия и не е в състояние да живее сама. Къде точно смятате, че ще отиде? Много по-вероятно е да е в Територията или дори в двореца.