Дж. Уорд - Сенките

- Казаха, че ти си й помогнал да избяга.

- Кой го каза?

- АнсЛай.

Аха, върховният жрец и дясна ръка на майка й. Възможно ли бе това да е опит за елиминиране на палача?

- Кой според вас ми заповяда да изляза да я търся? - попита С’Екс. - Или искаш да ми кажеш, че заповедите на кралицата имат по-малка тежест, отколкото тези на някакъв си жрец? Това ли искате да докладвам на вашата владетелка? Защото ще го направя. Заедно с мъртвите ви тела.

Начаса всичко се промени - ситуацията беше овладяна, стражите прибраха оръжия, а С’Екс пъхна ножа в гънките на одеждите си. Миг по-късно вече беше вътре.

Останала сама в мрака, Катра обви ръце около тялото си и потрепери. Обгърната от студения нощен въздух, осъзнаваща постепенно истинските размери на онова, което се случваше, единственото, което тя чуваше, бе гласът на Ай Ем, отекващ в главата й.

„Брат ми току-що изгуби своята шелан.

Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско.

Като капак на всичко, току-що научих, че майка ти е готова да нападне единствените, които някога опитаха да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен утре в полунощ.“

Толкова отдавна бе в сенките, второстепенен играч в случващото се в Територията. Като наследница на престола не би трябвало да има никакво влияние в настоящето.

Но това време беше отминало.

Винаги бе зачитала традициите, но след като бе понесла такава загуба и сърцето й бе разбито, повече не можеше да допусне това да продължава. Болката и гневът на Ай Ем я бяха преобразили. Беше го наранила, излъгала, изложила го бе на опасност. Той имаше право - постъпила бе егоистично.

Трябва да имаше начин да сложи край на всичко това. Да спре войната. Да позволи на Трез и Ай Ем да бъдат свободни. Да позволи на себе си да бъде...

Е, ако не свободна, то поне да не бъде отрова, заразяваща и съсипваща техния живот, само заради някакви си звездни карти, които не вземаха предвид личен избор, лични чувства, личен живот.

Отправи се натам, накъдето С’Екс й беше казал, като се опитваше да не вдига шум, и се придържаше към гъстите части на гората. Не беше сигурна къде се намира тайната врата. И нямаше представа какво ще прави, ако С’Екс не се появи. Или ако размислеше и тласкан от личните си интереси или от инстинкта си за самосъхранение, я предадеше на майка й.

Ала след цял живот на покорство и благопристойност тя нямаше да се даде без бой.

ТРЯБВАШЕ ДА ПЛАНИРА ВСИЧКО.

Докато приемаше физическите си очертания на паркинга зад ресторанта, Ай Ем знаеше, че го чака работа. Погледна си часовника - разполагаше с около дванайсет часа, за да уреди

всичко, преди двамата с Трез да заминат. Билети щеше да купи онлайн. Резервоарът на джипа вече беше пълен. Банките и адвокатите отваряха в девет часа, но той бе държал всичко на тези два фронта в ред, така че процедурите по прехвърлянето нямаше да отнемат дълго.

Хекс можеше да поеме „сЕнКи“ и „Желязната маска“, ако искаше. Ако ли не, щяха да ги оставят на Големия Роб и Мълчаливия Тим. Двете копелета бездруго си бяха заслужили да станат партньори само с труда си. А „Сал“?

Е, ресторантът щеше да отиде при главния му готвач, Антонио ди Сенца. Той се справяше страхотно, биваше го и с клиентите, и в кухнята. И щеше да постъпи както трябва с останалите от персонала.

За всичко това щяха да се погрижат адвокатите. Поне бе проявил достатъчно съобразителност, че да накара Трез да му даде пълномощно още преди години, така че сега можеше да свърши всичко, без да го занимава.

А що се отнасяше до самия Трез?

Той беше потънал в сън - съобщението от Фриц бе дошло едва преди десетина минути. Планът бе да го остави да си почине възможно най-дълго. А после да му съобщи, че поемат на околосветско пътешествие.

Ако се съдеше по състоянието му в спалнята, надали щеше да се възпротиви особено. Толкова не беше на себе си, че Ай Ем би могъл да му направи операция на сърцето, без да се налага да го включи на машина за изкуствено кръвообращение.

Много скоро ефектът от изтощението и шока щеше да отмине и тогава нещата щяха да загрубеят. Щяха да прекосят този вододел, когато стигнеха до него - сега най-важното бе да уреди махането им от Колдуел. След това - да накара Трез да се размърда. И на трето място - да потънат вдън земя.