Дж. Уорд - Сенките

Уииииииииииииии-оооооооооооооооооо.

Звукът се повтори и тя пристъпи напред, повдигайки полите си. Измъкна се изпод гъстите борови клони, молейки се С’Екс все още да е на нейна страна.

- Ще прощаваш за облеклото - измърмори той изпод сивата качулка. - Но си казах, че след като при теб е действало толкова дълго...

Беше останала без дъх, въпреки че не беше тичала.

- Какво става?

- Не е безопасно за теб. Навсякъде е пълно със стражи, които те търсят. Майка ти знае, че си напуснала не само двореца, но и Територията, и нареди да бъдеш подложена на публично пречистване.

Катра затвори очи. Беше виждала това ужасяващо мъчение -специална киселина се вкарваше в кръвта, така че онзи, който бе подложен на него, се гърчеше от болка и нощи наред повръщаше, докато се очисти от всичко, с което уж беше омърсен.

- Няма да го преживееш - мрачно каза С’Екс. - Единствената ти надежда е да се върнеш в Колдуел. Ще ти намерим къде да отседнеш...

- Не - отсече тя.

- Не се прави на героиня. Можеш само да изгубиш.

- Ако избягам, просто ще накарат Трез да се обвърже с друга. Кралицата ще се опита да роди още деца и рано или късно, ще успее. Това няма да го спаси.

С’Екс поклати глава.

- Не за него трябва да се притесняваш точно сега. Приближиш ли се до двореца, с теб е свършено. Ако избягаш, ще имаш поне някакъв шанс.

- Ала те ще ме открият. Никога няма да престанат да ме търсят и ти го знаеш. - Тя изпъна рамене. - Трябва да има друго решение.

- Не, не, няма. Виж, аз ще ти помогна. Ще направя каквото мога...

- Не ставай глупав. Ти каза на онези стражи, че кралицата те е изпратила да ме намериш. Това беше лъжа. Рано или късно, тя научава всичко, което се случва в палата... ще разбере, че си бил извън Територията в същата нощ, в която аз изчезнах. Дори да се опиташ да излъжеш и да кажеш, че не си имал нищо общо, тя ще разбере. Ще нареди да бъдеш измъчван и убит, защото си ми помогнал, и ще опетни името ти.

С’Екс отново заговори, ала умът на Катра работеше трескаво и тя не чуваше нищо. Без предупреждение, като нещо изплувало от дълбините на мрачни води, в главата й отекнаха думите на кралицата:

Мога да си родя друга като теб, ако поискам. Ти си точно толкова заменима, колкото всичко друго в моя свят. Никога не забравяй, че аз съм слънцето, около което се върти тази галактика, и мога да променя съдбата ти само за миг.

Неочакван ужас я стисна за гърлото.

- С’Екс... трябва да ме заведеш в астрологическата стая.

- Какво? Да не си си изгубила ума? Идеята е да стоиш далеч от АнсЛай и главния астролог, не да отидеш право при тях.

Катра поклати бавно глава.

- Не, те ще са в траур заедно с нея. Днес е последната нощ. Трябва да бъдат с нея, за да довършат ритуалите. - Тя вдигна очи към него. - Бих го направила сама, но може да се наложи да се отбранявам и за това ще имам нужда от помощта ти.

- Какво, по дяволите, си мислиш, че ще откриеш?

- Просто ме заведи там. Моля те.

Той изруга тихо.

- Палатът е пълен със стражи.

- Да.

- Не е, като да можем просто да влезем в най-свещената част от обиталището на майка ти.

- Няма значение дали ще отнеме минута, час или цялата нощ, стига само да ме вкараш там.

Мина сякаш цяла вечност, докато палачът стоеше там и се взираше в нея.

- Заради теб ще убият и двама ни.

Тя срещна очите му дори през мрежичката, която закриваше лицето й, и като поклати глава, заяви:

- Ние вече сме мъртви. И ти го знаеш.

КОГАТО ТРЕЗ СЕ СЪБУДИ, ЛИЦЕТО И ВЪЗГЛАВНИЦАТА МУ БЯХА мокри. Той избърса бузите си и разпери пръсти, гледайки как блестят на светлината на лампата.

Отпусна ръце до себе си и се загледа в тавана. Част от него отказваше да повярва, че все още е тук. Физически и умствено. Стаята му и преди ли бе толкова тиха?

Исусе, всеки път щом си поемеше дълбоко дъх, гърдите го боляха така, сякаш си беше счупил всичките ребра. На няколко места. Което бе нищо в сравнение с филма на ужасите, който течеше пред очите му: всеки път щом мигнеше, виждаше различно късче от загубата... и се зачуди дали същото не се бе случвало и докато спеше и дали именно затова се бе събудил по този начин.

Част от него искаше това преживяване на станалото, отново и отново, да спре, ала друга се боеше до смърт от това - то би означавало, че забравата, от която толкова се страхуваше, е започнала.

Колко дълго беше спал?

Остана така една-две минути - или пък часове? Нощи? - а после протегна ръка и пипнешком се опита да намери телефона си. Когато натисна първото попаднало му копче, за да види колко е часът, откри, че има цял куп есемеси, пропуснати обаждания и съобщения в гласовата поща, ала нямаше сили да ги прегледа.