Дж. Уорд - Сенките

Що се отнасяше до краля и братята, щеше да се сбогува с тях, като изпрати съобщение и остави телефона след себе си. Сенките можеха да четат мисли, когато ситуацията го налагаше. Ако не оставеше никакви следи и никакъв начин да се свържат с него, когато Рот кажеше на С’Екс и АнсЛай, или на когото и да било от с’хийб, че не знае къде са и не им е помогнал да избягат, това щеше да бъде неоспоримата истина.

По този начин Братството и всички вампири щяха да бъдат в безопасност.

Пое през паркинга, подминавайки колите на онези, с които работеше през последните две години. Въпреки че бяха човеци, те щяха да му липсват... макар и не защото между тях се беше зародила някаква дълбока връзка. Беше по-скоро защото тази част от живота му беше харесвала. Готвенето, стресът наужким, изискванията на работата. В сравнение с онова, което наистина тежеше върху плещите му, всичко това бе приятно развлечение, като да отидеш на кино, когато имаш нужда от почивка. Пък и ако нещо се объркаше тук, в ресторанта, винаги можеше да го оправи.

Ай Ем отвори задната врата и спря. Настойчивите гласове, тракането на съдове, горещината, миризмите... за миг той примига учестено.

- Шеф! - каза някой. - Ти се върна!

Начаса се оказа наобиколен от хора, които му стискаха ръката, говореха му, задаваха му въпроси.

„Господи, искам да остана тук“, помисли си.

Като много нощи преди, умът му пое в друга посока, отдръпна се от проблемите на Трез и се насочи към неща, за които му се щеше да е свободен да мисли постоянно. Ресторантът беше в разгара на почистването след края на работното време, отново и отново му разказваха как масите са били пълни до пръсване и как някакъв критик от списание „Храна и вино“ бе дошъл заедно с трима гости.

Нямаше да им съобщи за промяната, която планираше. Просто щеше да уреди всичко и да изпрати документите по пощата. Щеше да се погрижи и за данъците, така че новият собственик да не трябва да плаща нищо.

Приближи се до печката, надигна капака на тенджерата с маринара и подуши. След това взе бурканчето с риган и сипа малко.

- Нали ти казах миналата седмица - каза той на помощник-готвача си. - Трябва да внимаваш с пропорциите.

- Да, шеф.

Ай Ем върна капака на мястото и си спомни фантазията си, в която довеждаше майкен тук. Отдал се на розови мечти, в които тя се настаняваше в Колдуел, за да е с него, си бе представял как в понеделник вечер, когато ресторантът е затворен, двамата седят на маса за двама в същата тази кухня, там, къдего се намираха плотовете с продуктите, подготвени за следващия ден.

Беше стигнал дотам, че да планира менюто.

Би могло да се каже, че двамата с Трез преминаваха през едно и също. Той не бе видял как любимата му издъхва пред очите му... ала жената, в която се беше влюбил, вече не беше на този свят.

Господи, как само болеше.

Май се налагаше да добави още нещо в списъка си със задачи, преди да отпътуват. След като провереше положението в двата клуба, навярно нямаше да е лоша идея да пийне едно.

Да. Когато дойдеше време да се върне в имението, какъв по-добър начин да прекара остатъка от нощта от това, да прегърне бутилка бърбън. Вероятно щеше да бъде последният път, за доста време напред, когато щеше да е в състояние да разпусне напълно.

Пък и той никога не получаваше махмурлук. Така че щеше да е свеж като кукуряк на сутринта.

Единствената положителна страна на това, да си сянка, която бе открил.

* * *

Половин километър.

С’Екс й беше казал да извърви половин километър. Катра нямаше представа колко бе това, но трябва да беше доста. Или пък не?

Докато продължаваше напред, тя се придържаше към дърветата, криейки се зад дънерите им... което вероятно бе доста глупаво и потвърждаваше мнението на С’Екс, че не е в състояние да се грижи за себе си - спокойно можеха да я нападнат в гръб, и докато се ослушваше напрегнато, ударите на сърцето й бяха като думкане на барабан, което притъпяваше сетивата й.

Много по-разумно би било да се придвижва, приемайки формата си на сянка, но мислите й бяха прекалено разпилени за това, а не искаше да спира и да губи време, мъчейки се да се съсредоточи.

Уииииииииииииии-оооооооооооооооооо.

Дронизителният звук я накара да замръзне на място и да погледне панически натам, откъдето беше дошъл. Миг по-късно някаква фигура пристъпи в тясната просека.

Прислужник.

Прислужник, който по една случайност бе необикновено висок и широкоплещест... досущ като С’Екс.