Дж. Уорд - Сенките

- Може ли вече да се присъединя към влюбените гълъбчета? - измърмори С’Екс.

- Знаеше ли, че майка ми е обявила война на Рот, син на Рот? Заради Помазания и нашето обвързване?

Палачът застина, единствено черните му одежди се развяваха на вятъра. Срещна очите й и поклати мрачно глава:

- Ако е вярно, би било ужасна идея.

ЕТО ЗАЩО ХОРАТА НЕ БИВА ДА СЕ ЖЕНЯТ ВЪВ ВЕГАС, СЛЕД КАТО се познават едва от двайсет и четири часа, помисли си Ай Ем. Докато жената, която бе смятал за обикновена прислужница, само за да открие, че е наследницата на шибания престол, говореше с палача на майка си, на него му идваше да си тегли куршума. Единственото положително нещо в цялата тази бъркотия бе, че макар да бе станал първият любовник на жената, на която бе обещан Трез, брат му едва ли щеше да бъде съкрушен. Поне не заради това.

Слаба утеха.

Не беше ли животът просто прекрасен!

Добрата новина? Дълго занапред нямаше да се занимава с никакви женски истории. След случилото се току-що щеше отново да се сближи с лявата си ръка. Въздържанието му беше вършило работа досега и той бе готов отново да се отдаде на себе си, така да се каже.

С’Екс влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

- Какво чувам за някаква война?

Ай Ем извъртя очи.

- Не ми казвай, че кралицата е отправила тази заплаха без теб. Ти си генералът на нейната армия. Нейният главорез. Не ми излизай с това.

- Уверявам те - промърмори С’Екс, докато си сваляше качулката, - че бих се опитал да я разубедя. Имаме добри войници, особено моите стражи, и притежаваме оръжия, за които никой не подозира. Но това не означава, че е добра идея да си навличаме гнева на Рот. Славата му е известна на всички.

Ай Ем го изгледа. При нормални обстоятелства би му повярвал, ала след като току-що бе заблуден по този начин от майкен (или по-точно - от принцесата), вече не бе толкова самонадеян, що се отнасяше до собствената му прозорливост.

- Те няма да ви предадат брат ми - заяви, а после погледна към принцесата. - Освен това разполагат с подкрепата на симпатите. С каквото и да ги заплашвате, каквото и да правите, каквато и груба сила да се опитвате да използвате, Рот и братята няма да ви го дадат.

- Говориш така, сякаш аз го искам. - Гласът й одрезгавя. -Не го искам. Няма да приема никой мъж нито в тялото, нито в сърцето си.

Ай Ем сви рамене.

- Би било страшно поетично. Стига да не беше доказала каква невероятна лъжкиня си.

Болката, лумнала в очите й, бе нещо, върху което отказваше да се замисли. По дяволите, като нищо просто бе разочарована, че са я разкрили.

Боже, ако се бе обвързала с брат му, дали щеше да очаква това между тях да продължи...

„Престани. Достатъчно!“, заповяда той на мозъка си. Като се имаше предвид заради колко неща можеше да се тормози с основание, определено не биваше да добавя и въображаеми сценарии към списъка.

- Откъде научи? - попита С’Екс. - За войната?

Ай Ем го погледна.

- Някой се е обадил в къщата за аудиенции. Някой, който не се е представил, от номер, който не може да бъде проследен. И тъй като никой друг в Колдуел не знае за ситуацията на брат ми със с’хийб, нито за траура на кралицата, обаждането няма как да не е истинско. Имало е твърде много вътрешна информация, а що се отнася до това, откъде са намерили номера? Той не е никаква тайна.

Интересно, че за него бяха „те“.

Да, започваше да се чувства вампир, а не сянка, въпреки ДНК-то си. Разбира се, Рот и Братството бяха предложили на тях с брат му храна, подслон, приятелство, лоялност. При с’хийб имаше единствено цял куп изисквания и ограничения.

- Когато се върнеш там - заяви Ай Ем, - можеш да им съобщиш, че с брат ми вече не живеем при вампирите и че Рот и братята нямат представа къде сме отишли. Ще се махнем от тук и никой от вас... - той хвърли свиреп поглед на принцесата -няма да може да ни намери.

Още един плюс на истината за това, коя бе всъщност. Единственото, заради което идеята да се махне от тук би му причинила болка, единствената връзка, която би могъл да има тук, вече не съществуваше. Да се махне от Колдуел, от Съединените щати и никога повече да не се върне, като нищо щеше да му подейства отлично.

Разполагаха с достатъчно пари, за да живеят цял век, без да им се налага да заработят дори още един цент. И въпреки че щеше да е тъжно да се раздели с краля и Братството, и всички в имението, ако по този начин щеше да предотврати избухването на война, беше готов да ги напусне.

Двамата с Трез щяха да си тръгнат от тук.