Дж. Уорд - Сенките

Малцина биха се досетили каква е истинската роля, която С’Екс играеше зад кулисите, ала тя знаеше, защото бе подслушвала през всичките тези години.

И все пак, въпреки влиянието, което имаше в двореца, той никога не се бе опитал да свали майка й от престола, нито дори да накърни властта й по какъвто и да било начин. Тъкмо обратното - винаги бе поддържал и защитавал традициите им.

- Върви - изплющя гласът й.

Ругаейки, С’Екс се обърна и тръгна към терасата. Когато стигна до вратата, спря и измърмори:

- Нямаш представа е какво си имаш работа, Ай Ем. Приятно изкарване.

След това пристъпи навън и затвори след себе си. И остана точно там, където му беше заповядано.

Тя затвори очи и се опита да открие правилните думи. Не беше мигнала през целия ден. Часове наред се беше борила със съвестта си и когато бе дошла, вече бе сигурна - беше напълно и безвъзвратно влюбена в Ай Ем. И бе направила ужасна грешка, допускайки нещата да стигнат толкова далеч.

Време бе да му каже, преди да я е докоснал. Иначе най-вероятно отново щеше да се изгуби в случващото се.

Прокашля се и започна:

- Аз съм...

- Всъщност - прекъсна я Ай Ем - не се хаби. Това, което разигра преди малко с него, бе цялото обяснение, от което се нуждая. - Той млъкна и закрачи из стаята, прокарвайки ръце по главата си. - Какво си мислеше, по дяволите?...

- Не исках това да се случи.

- О, я стига, принцесо, сякаш се подхлъзна и се надяна случайно на пениса ми? И двамата знаем, че не стана така.

Тя се намръщи.

- Не разбирам какво точно означават думите ти, но ако съдя по тона ти, трябва да попитам наистина ли е необходима подобна грубост?

- Ти занасяш ли ме? - Ай Ем вдигна ръце. - Ти си обещана. На брат ми. И не само ме излъга, но и ме изчука!

Катра скръсти ръце на гърдите си го изгледа свирепо.

- Не би било зле да перифразираш думите си, така че да отразяват истината.

- Значи, освен че си лъжкиня, си и умопомрачена? Страхотно. Направо прекрасно. Какво точно оспорваш? Това, че ме излъга, или това, че се изчукахме?

- Ако си спомням правилно, едва ли би могъл да твърдиш, че съм се възползвала от теб. А го караш да звучи точно така. - Тя се приведе напред. - Прекрасно си спомням как звучеше гласът ти в ухото ми, докато изричаше моето име.

Ай Ем потръпна. Примига няколко пъти. А после също се наведе към нея.

- Ала то не беше твоето име, нали така? Доколкото знаех, аз бях с една прислужница, не с наследницата на шибания трон!

- Ти беше с мен! - Тя се удари по гърдите. - Аз съм тази, с която беше!

- Глупости! Нима смяташ, че щях да постъпя по същия начин, ако знаех коя си наистина? Или си толкова егоистична и арогантна, Ваше Сияйно Височество, че дори за миг не можеш да схванеш, нито пък те е грижа, че ще има последици, когато лъжеш за самоличността си и изгубиш девствеността си с грешния брат!

- Нямах намерение да стигнем дотам!

- Тук вече ти вярвам - мрачно отвърна той.

- Ай Ем...

- Не. - Той вдигна отбранително ръце. - Просто... недей. Няма да го обсъждаме отново. Нямам нито време, нито желание.

- Щях да ти кажа. Знам, че те поставих в ужасно положение...

- Брат ми току-що изгуби своята шелан - изплющя гласът му. - Това е проблем. Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско. Но почакай, веселбата все още не е свършила! Като капак на всичко, току-що научих, че онази кучка, майка ти, е готова да нападне единствените, които някога са се опитали да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен като шибан колет до вратата утре в полунощ. И всичко това, за да бъде удостоен със съмнителната чест да бъде обвързан с такава като теб. - Катра ахна, а той процеди: - Така че фактът, че правих секс с теб, е последното, което ми е на главата в момента. Ти просто не си особено важна, принцесо.

Нямаше да заплаче.

Нямаше.

Въпреки жестоката болка в гърдите й, нямаше да рухне пред него. Тя им бе докарала всичко това... и освен личните й проблеми, по всичко личеше, че опасност бе надвиснала над цялата й раса.

- Исках да живея - чу се да казва дрезгаво. - Като никога, исках да живея. И нямаше да получа втори шанс. Ти... ти бе единствената възможност, която щях да имам, и тази вечер възнамерявах да ти кажа истината. Знаех, че не е честно. Толкова съжалявам.

След това му обърна гръб, отиде до терасата и отвори вратата.