Дж. Уорд - Сенките

- Ай Ем?

Гласът на майкен го накара да се обърне рязко.

- О, господи, ти дойде.

Без дори едно „здрасти, как си?“, той се приближи и я притегли към себе си, прегръщайки я с всички сили. Дори през всичките й одежди, усети тялото й, топлината й, душата й и вдъхна дълбоко, черпейки от тях енергията, от която се нуждаеше.

Най-сетне се отдръпна, свали качулката йия придърпа, за да я целуне.

- Слава богу.

- Ай Ем, какво е станало?

Той улови трескаво ръцете й.

- Искам да ме изслушаш, и то много внимателно. Искам да те заведа някъде, където ще си в безопасност.

- Ай Ем, не мога да тръгна с теб.

- В Територията вече не е безопасно.

Тя се вкамени. Намръщи се.

- За какво говориш?

По дяволите, последното, от което се нуждаеше, бе мисълта, че ако не се погрижи както трябва за ситуацията с кралицата, бе много вероятно майкен да бъде ранена или убита - никой нямаше да бъде пожален, ако се стигнеше до война със с’хийб. А след разговора с Рот и Рив бе наясно, че и двамата се подготвят да нанесат съкрушителен удар на сенките.

Утре в полунощ.

- Случват се някои неща на много високо ниво. Дворецът няма да е достатъчно безопасно място.

- Ще бъдем нападнати? От кого?

- Не искам да говоря за това.

Майкен отстъпи рязко назад.

- Какво не е наред?

В този миг по коридора се зададе някой - огромна фигура, облечена в черно.

- Ама че изненада - провлачи С’Екс. - Принцесо.

След моментно объркване, Ай Ем погледна през рамо към отворената врата на терасата, чудейки се дали в апартамента не се бе появил още някой. С всичките драми напоследък, нищо чудно дъщерята на кралицата да цъфне без никаква причина.

Нещата действително бяха излезли извън всякакъв контрол.

- Нима все още не си се представила както подобава? - каза С’Екс. - Позволете на мен, Ваше Сияйно Височество.

Ай Ем тръсна глава и реши, че вероятно има друго обяснение - С’Екс очевидно си беше изгубил шибания мозък.

- За какво говориш, по дяволите?

- Ама тя наистина ли не ти е казала?

Ай Ем отново погледна към майкен.

- Какво да ми е казала? Тя е прислужницата, която се грижеше за мен.

- Тя е онази, на която е обещан брат ти. - Палачът пристъпи навътре в стаята. - И според законите на двореца съм длъжен да те убия, защото си видял лицето й. - С’Екс се наведе към него и понижи глас до престорено нисък шепот. - Макар че, ако се съди по това, как я поздрави, предполагам, че си видял много повече. Нали? Освен ако не искаш да повярвам, че е дошла, за да ти изпере дрехите?

Студ. Студ се разля по главата и раменете му, скова гърдите му, плъзна чак до стъпалата му. Ай Ем усети, че се вледенява.

С’Екс беше много неща... ала рядко го беше виждал ядосан. А ето че сега беше направо бесен на жената, която стоеше насреща му, сякаш бе поставила всички им в ситуация, с която никой от тях нямаше да успее да се справи.

Ако наистина беше прислужница? Изобщо нямаше да го е грижа. Слугите имаха значение само дотолкова, доколкото си изпълняваха задълженията. С’Екс може и да й наредеше да се върне в Територията и да й наложи някакво наказание, ала нямаше да бъде толкова разгневен.

Ай Ем прикова поглед в майкен и със съвършено спокоен глас заяви:

- Ще те попитам веднъж и само веднъж... и няма да имаш друга възможност да бъдеш откровена с мен. Така че добре си помисли как ще отговориш на следващия ми въпрос. Коя. Си. Ти?

Докато чакаше отговора й, мислите му се върнаха към нещо, което тя бе казала по-рано. Тогава бе решил, че означава точно обратното. Ала сега? Боеше се, че бе намекнала за истината, а той не си бе дал сметка.

Ние сме равни , ти и аз.

- Не сме - отвърнала бе тя. - Уви , не сме.

* * *

Принцеса Катра вин СуЛане етл МуЛанен де ФонЛеран се взираше в очите на Ай Ем. Въпреки че гласът му бе овладян, почти равнодушен, самият той изобщо не беше такъв. Ярост кипеше под кожата му, докато постепенно стигаше до свое собствено заключение... и очевидно просто изчакваше да види дали й стиска да му се разкрие.

- Остави ни сами за миг - обърна се тя към палача.

- Не мисля така, принцесо.

- Ще излезеш от тази стая и ще чакаш там... - тя посочи към отворената врата, - докато не те повикам да се върнеш.

Очите на С’Екс се присвиха и в тях припламна омраза.

- Недей да демонстрираш сила, каквато нямаш.

- А аз те съветвам да не подлагаш силата ми на изпитание. Няма да харесаш резултата... нито ще го преживееш.

Тя прикова суров поглед в него. Горната устна на С’Екс се повдигна, но нея не я интересуваше. Той бе убиец и много силен мъж, ала беше и винаги щеше да бъде подвластен на традициите на с’хийб. Това бе нещо, което другите не разбираха за него - той никога, нито веднъж, не бе убил или осакатил без провокация. Освен това тя отдавна подозираше, че се отдава на майка й не от любов, а за да осигури стабилизиращ политически ефект.