Дейвид Гемел - Меч в бурята

Поседяха в малката кръгла колиба, където Земната жена даряваше с удоволствие посетителите си. Ериата ѝ даде пръстена чаша с подсладен сайдер, за да се отърве от противния вкус на отварата.

— Твърде млада си за тази игра — укори я Земната жена. — Защо го направи?

Ариан се запъваше, докато ѝ разказваше за смъртта на малката си сестра и поразяващия страх, който се бе загнездил в нея. За студа, който бе прогонен от горещото, потно, тласкащо тяло на търговеца. Ериата я изслуша търпеливо и накрая в гласа ѝ вече нямаше упрек.

— Всички се справяме със страховете както можем. Но ми се иска да повярваш поне на мен, че да задоволяваш похотта си с непознати е твърде опасно. Аз знам от собствен опит. Когато бях на тринайсет… сякаш цяло столетие мина оттогава, макар че беше само преди десет години… и аз открих главозамайващите радости на тази игра. И то с женен мъж, приятел на моя баща. Когато ни разкриха, моето семейство се отрече от мен, племето ме прогони. Сега се сношавам за пари и живея сама. Този живот ми приляга, Ариан. А на тебе — не. Помисли и за още нещо. Заради стремежа да смажеш своя страх от смъртта, ти причини смъртта на едно дете в тебе. Това не е дреболия, момиче.

— Не беше дете! — заинати се Ариан. — Само изтече кръв. Никога не бих сторила зло на дете.

Ериата въздъхна.

— Потърси друг начин да се пребориш със страха.

— О, вече го няма — увери я Ариан. — Няма повече да правя такива глупости.

Но страхът никъде не се бе дянал и още три пъти за една година тя даваше на Ериата сребърните монети, които ѝ подхвърляха мъже край пътя. Появи се и втори страх, който я терзаеше. Ами ако някой от търговците дойдеше в Трите потока и я познаеше? Ами ако баща ѝ научи, че е живяла като Земна жена? Щяха да я прогонят, както се бе случило с Ериата.

Стараеше се да пропъди тези мисли. Скоро щеше да се свърши със страховете. Наближаваше празникът Самиан, а Конавар бе обещал да се ожени за нея. И повече нямаше да седи край пътя, както бе направила днес. Кон щеше да е до нея, за да я спасява от страха, да я прегръща, както тя трябваше да прегърне Бария в онази нощ.

Смъртта нямаше да дойде при нея, докато Конавар е наблизо. Той беше силен и смел, топлината на живота преливаше в него.

Докато седеше на тревата и мислеше за Конавар, се появиха двама мъже, които вървяха до натоварена каруца.

Ръцете ѝ трепереха, почувства как я обзема нуждата. Отметна назад златистата си коса и излезе на пътя да ги пресрещне.

Ериата Земната жена отвори вратата на колибата и кимна на младежа да влезе. Кон се наведе, за да не си удари главата, и прекрачи прага. Колибата беше малка и кръгла. Нямаше прозорци, нито горен етаж, само огнище по средата с камъни около него, димът излизаше през отвор в коничния покрив. Видя до западната стена широко легло с пухена завивка. В стаята имаше два стола с високи облегалки и две стари килимчета на пръстения под. Кон знаеше, че колибата не е жилище на Ериата, а е предназначена само за нейното занятие.

Руатан му бе казал, че тя е от племето панони, и му даде монетата, с която да плати.

— Прояви уважение към нея, Кон — заръча Руатан. — Тя е добра жена и дава своя дял за селото. Миналата година, когато ни застрашиха наводненията, тя се трудеше от зори до мрак на дигите по бреговете. Не жалеше силите си.

— Няма нужда да отивам при курва — намръщи се Конавар.

— Момко, всички умения трябва да бъдат научени. Всеки мъж също като кучетата може да чука, без никой да го учи на това. Но ако обичаш жена си, ще искаш да я даряваш с удоволствие. Ериата може да те научи как да го правиш. И няма да си непохватен и глупав през първата си брачна нощ.

— И ти можеш да ми обясниш — не отстъпи Кон.

Смехът на Руатан заехтя.

— О, не! Аз мога да ти кажа . Ериата ще ти покаже .

Сега Кон беше в колибата и се стараеше да не поглежда към леглото.

— Благодаря ти, че ме прие — каза той сериозно, когато тя го покани да седне.

Земната жена се усмихна заучено с лек поклон. Беше нисичка и стройна, но не и слаба. Пуснатата ѝ червеникава коса падаше по светлите ѝ луничави рамене. Роклята ѝ от мека вълна беше синя, по нея нямаше никакви украшения, дори една брошка. Ериата седна срещу него, коленете им почти се опираха. Кон се вгледа в лицето ѝ. Оказа се по-възрастна, отколкото му се струваше досега, може би на двайсет и пет. Отдалече изглеждаше много по-млада. Поседяха в мълчание, което явно не я смущаваше, но Кон се притесняваше все повече. Ръката му помръдна към кесията.