Дейвид Гемел - Меч в бурята

А здравите бойци на риганте още обикаляха бойното поле и търсеха ранени сред мъртъвците. Ако намереха жив боец от паноните, отнасяха и него да бъде превързан и лекуван. Ранените разбойници нямаха такъв късмет — доубиваха ги.

Кон дръпна Бран настрана, за да не ги чуе никой.

— Къде е Крилото?

Най-малкият брат сви рамене.

— Седи си в Старите дъбове. Реши, че е нужно там да остане голям и силен отряд, да не би врагът да пробие и да стигне до укреплението.

— И изпрати тебе вместо да дойде.

— Кон, не беше точно така. Накрая си направих оглушки и за твоите, и за неговите заповеди. Много съм нагъл днес, а?

Бран се наведе, взе камък и го запрати по летящ нависоко гълъб. Камъкът профуча само на педя от птицата.

— И какво ти заповяда той?

Младокът зарови пръсти в дългата си коса, преди да отговори.

— Кон, не си струва да даваш воля на гнева си към него. Знаеш какъв е. Той накара всички идващи бойци да влязат в укреплението. Опитах се да споря с него, но не желаеше да ме чуе. — Бран се извърна. — Много е уплашен, Кон. Както и да е… Аз пък видях едноокия Арна, който пристигаше с всичките си бойци от Змийското езеро. Яхнах кон, препуснах към тях и им казах, че си заповядал да ви подкрепят. Той бе довел над осемстотин мъже на добри коне. Стигнахме при вас за по-малко от два часа. Не е зле, какво ще кажеш?

— Вие помогнахте за обрата в битката — призна Кон и не сдържа тихата си ругатня. — С колко бойци се е затворил Крилото в укреплението?

— Повече от три хиляди.

— Нямаше да ни е излишна и тяхната подкрепа — студено промълви Кон.

— Но победихме и без тях.

— Не говоря за това, Бран. Трябва да знам, че заповедите ми се изпълняват.

— Но не от мен или Фялок? — прихна Бран толкова заразително, че и Кон се засмя.

— Да, ти наистина си наглец. Сега събери още хора и помогнете на брат Слънцеднев.

— Ей сега. Но ти ми обещай да не си изкараш яда на Крилото. Той не може да надмогне себе си.

— Обещавам. Тръгвай де!

Следобедът се изнизваше в грижи за ранените. Дойдоха трима гайдари, които застанаха насред долината и засвириха „Жалба за бойците“. Ехото се носеше призрачно между хълмовете.

Гованан се върна с конниците си по здрач. Смъкна се отмалял от седлото.

— Преследвахме ги чак до морето. Кралят на Морските вълци ни се изплъзна. За малко да го спипаме, но той събра бойци и ни нападна на свой ред. Кълна се в небесата, този мъж е неукротим. Трябваше да отстъпим. И все пак доведохме пленник.

Гованан даде знак на двама ездачи, които доведоха трети кон. На него седеше с вързани ръце Планинския леърд. Единият конник бутна дребния мъж и той се стовари на земята, но веднага стана, макар и непохватно. Колкото и уплашен да беше, вирна глава. А когато застана пред Кон, се изхрачи в лицето му. Гованан замахна, но Кон вдигна ръка и завъртя глава.

— Развържи го.

Гованан извади нож и сряза въжетата.

— Ела с мен — каза Кон на Планинския леърд, заведе го при няколко големи камъка, седна и се загледа в бойното поле.

— Чакаш да се моля за живота си ли? — изсумтя дребосъкът. — Дълго има да чакаш.

— Не очаквам да се молиш. Ти си вожд от народа келтой. Очаквах обаче да проявиш мъдрост… а това не се случи досега. Ако армията на варсите бе победила днес, това щеше да е краят за всички нас. Щяха да завземат земите ни, да доведат семействата си и още по-голяма армия. Твоята жажда за мъст те заслепи… както и аз бях заслепен преди години. Не минава ден, в който да не си спомням за онези деца в Сияйна вода, за посечените от моя меч жени. Не се надявам на прошка. Има злодеяния, които не бива да бъдат прощавани. Но ако искаш моята смърт, избери могъщ мъж и го прати срещу мен за двубой до смърт. — Кон не отделяше погледа си от просмуканата с кръв земя. — Аз убих десетки от вашите хора. А ти доведе хиляди да умрат тук. За какво? Постигна ли нещо? — Кон стисна устни и се взря в очите на другия мъж. — Ще изпратя при тебе вестоносец с кръвнина за Сияйна вода. И ти ще я приемеш.

— А защо да я приемам? — сопна се Планинския леърд.

— Защото това е правилното решение. Изслушай ме внимателно. С тази битка може да сложим край на нашата вражда. — Кон се наведе към Планинския леърд и впи безмилостен поглед в очите му. — А може и да стане начало на страшна война. Ще разруша вашите селища и пристанища. Ще ги изравня със земята. Ще посипя със сол нивите и ливадите ви. Ще те издиря и ще те убия заедно с целия ти род. Ти избираш. Мир или война. Избери сега.