Дейвид Гемел - Меч в бурята

— Напред!

И срита коня си да препусне.

Петстотин тежко въоръжени конници се спуснаха от билото, врязаха се в гъстите тълпи на паноните, съсичаха ги, прегазваха ги. Стъписани от напора им, враговете се отдръпнаха, за да подготвят нова атака. Но конниците не им даваха да се опомнят, преследваха ги безмилостно. Гибелният натиск на Железните вълци всяваше паника и битката на склона скоро се превърна в клане.

Фялок видя как Планинския леърд побягна на север. Много му се искаше да го подгони, но заповедите на Конавар бяха недвусмислени: след като спре и разпръсне нападателите на хълма да се насочи към фланга на по-опасния враг — армията на варсите.

Събра конниците и ги поведе в плътен клин. Бе намислил да се вреже във враговете под остър ъгъл като ренде, остъргващо дъска. Така нямаше да навлязат сред плътната маса от опитни воини, където щяха да загубят напълно предимството на скоростта и маневреността.

От другата страна конните стрелци на Макус препускаха покрай фланга на вражеската армия и го прореждаха с облаци от стрели.

Фялок нанесе два кинжални удара с тежката си конница. При втората атака младеж с брадва едва не го смъкна от седлото — скочи, хвана ризницата му и се напъна да го стовари на земята. Фялок го халоса по лицето с щита и онзи отлетя назад, но жребецът се препъна. Фялок изтърва меча и се вкопчи в гривата на коня. Противникът имаше време да замахне точно с брадвата — улучи го над ръба на щита и Фялок чу пращенето на ключицата си. Конят стъпи устойчиво, великанът измъкна късия меч от ножницата, завъртя ловко жребеца с колене и наръга младежа в гърлото. Гованан избута с коня си други двама и Фялок успя да се откъсне от враговете.

Отдалечи се малко като в мъгла от страшната болка и се обърна да огледа бойното поле. Всички оцелели бойци на паноните се бяха разбягали, но Морските вълци изтласкваха пешаците на Конавар в долината между склоновете. Редиците на риганте се извиваха като опънат лък. Потта се стичаше в очите на Фялок и му пречеше да вижда.

— Сега какво? — обади се Гованан, щом Железните вълци се подредиха отново от двете страни на предводителя си.

— Мисля, че… е време… да нарушим заповедите — каза през зъби Фялок, докато се бореше с болката. — Ще се качим пак на билото и ще се спуснем да ударим близо до сблъсъка между бойните редици. Притискат лошо хората на Кон. Може да ги разгромят. След мен!

Фялок подкара коня си косо нагоре по склона. Малко оставаше да се свлече в несвяст от болка. Едва смъкна щита от лявата си ръка и го пусна на земята. Напъха лявата си китка под колана.

Обърна се към яростната битка долу. Кон и Руатан стояха рамо до рамо, враговете се опитваха да ги заобиколят. Стотици бойци на риганте лежаха бездиханни на земята. Въпреки че му причерняваше от болка, Фялок се възхити на Руатан и Кон. Те бяха непоклатими, не трепваха пред пълчищата, мечовете им сечаха и пробождаха като светкавици. Той изтри отново избилата по челото му пот.

— Врязваме се в средата. — Посочи на Гованан. — Скачаме от конете и заставаме в боен строй около Кон.

— Ще загубим конете. Ще ги накълцат.

— По-добре да накълцат тях, отколкото съратниците ни — изпъшка Фялок. — Атака!

Железните вълци се понесоха като вълна надолу по склона.

За пръв път от година или повече Руатан не усещаше болки в гърдите, ръцете и краката не му тежаха. Гледаше настъпващите Морски вълци и си казваше, че отново е Пръв воин на риганте, готов да се разправи с всеки враг на племето.

Бе вързал прошарената си коса на опашка, за да сложи стария кръгъл железен шлем. Стоеше до сина си и опираше ръце върху дръжката на забития в земята дълъг меч.

— Кон, стой близо до мен!

Синът му не отговори. С кръгъл бронзов щит на лявата ръка и меча на сидите в дясната, Кон чакаше хладнокръвно, разноцветните му очи взрени в стената виещи и ревящи мъже, която напираше към тях.

Руатан стисна с двете си грамадни ръце обвитата в кожа дръжка на тежкия меч. Отблизо виждаше добре Морските вълци — високи русокоси и синеоки мъжаги. Долавяше самонадеяността и увереността им, че ще разпилеят набързо племенните бойци. Погледна сина си и си спомни предишния път, когато бе стоял до близък човек в очакване да посрещне кръвожадната ярост на варсите.

Първите редици на риганте се хвърлиха да пресрещнат Морските вълци с проблясващите си остриета. Мощта на атаката ги помете. Руатан кресна оглушително, втурна се напред и мечът му сцепи черепа на висок разбойник с тежка брадва в ръце. Демонският меч на Кон разсичаше ризници, сякаш бяха изплетени от вълна. Петдесетимата Железни вълци бяха като стена от двете страни на своя леърд и не се огъваха.