Дейвид Гемел - Меч в бурята

— Кой сред тях е Демонския леърд? — обърна се накрая към мъжа до себе си.

— Нали виждаш исполина с ризницата в средата на първата редица? Онзи до него, който сочи към склона.

— Сега го виждам. Как искаш да нападнем?

Предводителят на паноните се почеса по черната брада и седна на един камък.

— Мисля, че ти трябва да поведеш своите бойци към средата. Моите хора ще нападнат по склоновете. И накрая ще притиснем Конавар от три страни.

Шард мълчеше и се взираше във враговете. По западното било се бяха строили мъже с брони. Ако очите не го подвеждаха, наброяваха около петстотин. Зад тях обаче имаше израснали нагъсто дървета, където можеха да се скрият още хиляда. Бойците около Конавар също носеха ризници, щитове и шлемове, иначе армията му се състоеше от племенни бойци, тръгнали на бой с туники и наметала. Върна се няколко крачки по билото и огледа своите отряди. Десет хиляди закалени в битки воини с мечове и брадви. Повечето имаха ризници, но никой не носеше щит. Щитът прави воина тромав и бави нападението. Осемте хиляди бойци на паноните бяха разположени на двеста крачки западно от неговите. И бяха въоръжени не особено добре — предимно с леки копия. Чакаха неспокойно началото на битката.

Шард си мислеше колко е странно, че в армията винаги се отразяват чудатостите на нейния предводител. Тези млади мъже от племето панони бяха достатъчно смели, за да тръгнат на война, само че се подчиняваха на плашлив човек и сякаш някаква недоловима магия пренасяше неговата слабост върху тях.

„Нека нападнат склоновете. Не е чак толкова важно ще изтласкат ли врага оттам. Щом разпръснем онези по средата и пленим Конавар, оцелелите ще побегнат. Ще се скрият в Старите дъбове, но няма да е задълго. Ще подпалим укреплението и ще ги накараме да излязат.“

Върна се при предводителя на паноните, вторачен злобно в бойците на риганте, от които го делеше половин миля.

— Днес ще утолиш жаждата си за мъст — каза му Шард дружелюбно.

— О, да. Той ще си плати за убийството на моя побратим — Рибарския леърд. Ще страда заради закланите деца и поруганите жени.

Шард бе чул историята за възмездието, което Конавар стоварил върху село Сияйна вода. Не помнеше някой да е споменавал, че е имало и изнасилени жени.

— Брей, той е бил неуморим онази нощ. Да избие толкова хора, да опожари цяло село и да му остане време за забавления…

Планинския леърд не го слушаше. Огромната длан на Шард се отпусна върху рамото му.

— От изгрева минаха два часа. Мисля, че е време да се бием.

Кралят на варсите видя как дребосъкът преглътна тежко, преди да слезе по хълма при своите бойци. Шард погледна още веднъж към войските на риганте. Чакаха невъзмутимо. Някои седяха на земята. Не откриваше признаци на паника в тях, поне отдалеч.

Тръгна надолу по склона към своите пълководци, все начумерени и свирепи мъже. Взе си шлема и меча и изрева:

— Готови ли сте за Пиршеството на гарваните?

Кръвожадни вопли от хиляди гърла разтресоха въздуха. Той изчака виковете да стихнат и кресна:

— Нека днес боговете пият до насита!

Размаха меча си и изпъна ръка, за да посочи с него войските отсреща. Армията тръгна — отначало бавно, после Морските вълци затичаха тежко към строените врагове.

Фялок стоеше невъзмутимо на западното било. Гованан до него се прокашля и каза престорено небрежно:

— Май тази нощ ще падне слана. Усеща се по вятъра.

Великанът се ухили.

— Значи ще се топля с наметало на Морски вълк.

Бойците на паноните тичаха право към техния хълм.

— Изведете конете! — викна Фялок. — И бъдете готови да ги яхнете.

— На Кон май ще му е трудно да удържи напора на разбойниците — каза Гованан. — Изглеждат корави мръсници.

Стотици стрелци изведоха конете от сенките между дърветата. Петстотинте Железни вълци на Фялок се дръпнаха от билото и яхнаха конете. А мъжете с лъковете изтичаха напред, заеха позиция, опънаха тетивите и започнаха да обсипват със стрели напиращите към тях панони. Фялок пъхна крак в стремето, намести се на седлото и погледна към отсрещния склон. Виждаше, че и Макус спазва уговорената стратегия. С всеки залп десетки панони се свличаха, мигове по-късно — десетки други.

Източният хълм беше много стръмен и вражеската атака се превърна в пъплене нагоре. Минута-две по-късно стотици бойци на паноните бяха улучени от стрели. Тела се търкаляха надолу, нападащите се спъваха в тях и мнозина падаха.

А долу Морските вълци бяха на двеста крачки от чакащите пешаци на риганте. Фялок побутна с пети коня си да тръгне напред. Стрелците се втурнаха назад между конете. Фялок извади меча си от ножницата и викна: