Дейвид Гемел - Меч в бурята

Разбойниците нападнаха с ново настървение. Руатан застана до Фялок и Кон. Пак имаше сила, а болката изчезна.

Долавяше по усет някаква промяна в сражението. Бойците на риганте бяха издържали на натиска и въпреки страховитите загуби сега отблъскваха Морските вълци с ожесточение, равно на тяхното. Варсите също разбираха много добре какво се случва. Сега се биеха не да завоюват земи, а да оцелеят.

Конните стрелци на Макус останаха с празни колчани. Зарязаха конете, дотичаха да вземат оръжията на загиналите и се хвърлиха в безразборната сеч.

Раненият крак на Руатан се схващаше. Ботушът му се напълни с кръв и той накуцваше зле. Кон му заповяда да се дръпне назад, но великанът само врътна глава. Битката пак се разгоря около тях.

Несръчно замахнал враг го цапардоса с плоското на меча по главата и той се стовари по гръб. Двама Железни вълци го вдигнаха, но Руатан пак се олюля. Стори му се, че чува отново тропот на много копита и примижа, за да види какво става на юг.

Стотици ездачи приближаваха в галоп. Зърна златисторусата глава на Бендегит Бран сред първите. Руатан се повлече към тях, размахваше ръце и сочеше източния хълм. Бран видя навреме знаците му и поведе конниците нагоре по склона, където наскачаха от седлата и хукнаха яростно към левия фланг на Морските вълци.

Армията на варсите се отдръпна, за да се престрои.

Съюзниците им бяха избягали от бойното поле. И сега бойците на риганте имаха надмощие. Да се борят за победа ставаше немислимо. Продължиха съпротивата още малко, прекършиха се изведнъж и който оцеля, хукна обратно на север.

Войските на риганте не ги подгониха. Руатан ги погледа как се отдалечават. Заби меча си в земята и седна на един камък. Кон дойде при него.

— Голям мъж, видя ли колко си струва да вярва човек в своята геша?

— Да, ще вдигна наздравица за тази мисъл — промърмори Руатан. — А ти видя ли как Бран поведе атаката? Небесата са ми свидетел, че ще стане мъж като планински връх.

Кон седна на земята до него.

— Не мога дори да преброя колко пъти ме спаси днес.

— Дължах го на баща ти. Той беше истински храбрец, Кон.

— Смятам тебе за истински храбрец. Но вече ще почитам и него искрено.

— Радвам се да чуя това, синко.

Бендегит Бран дойде със сияйна усмивка на хубавото си лице.

— За малко да пропусна победата.

Кон си знаеше точно какво ще каже Руатан. И Бран знаеше, затова намигна на по-големия си брат.

— Гордея се с тебе, момко — промълви Руатан и прегърна сина си, който го целуна по брадясалата буза.

— Нима е имало миг, когато не си бил горд с мен? — попита невинно.

— Не си спомням такива мигове — засмя се баща му.

— Трябва да се погрижим за ранените — напомни Кон. — Ела с мен, Бран. Тъкмо ще обясниш защо си тук въпреки заповедта ми.

Руатан ги гледаше. Видя как ръката на Кон обгърна раменете на Бран. Слънцето надникна през облаците, докато се взираше с безмерна гордост в синовете си.

Отпусна ръце върху дръжката на меча, огледа бойното поле, после и далечните планини.

„Добър ден беше този…“

Загубите се оказаха смразяващи. Бяха загинали почти три хиляди мъже от риганте, сред тях двеста и двайсет от Железните вълци. Още две хиляди бяха ранени тежко, мнозина от тях щяха да останат без ръка или крак. Никой не броеше труповете на паноните и варсите. Кон заповяда да бъдат изкопани дълбоки ровове, да вземат оръжието и броните на мъртвите врагове и да хвърлят труповете им в изкопите.

Отиде с Бран при Фялок. Великанът седеше гол до кръста, двама негови съратници наместваха счупеното му рамо, за да го превържат.

— Ето още един човек — засмя се Кон, — който знае кога трябва да наруши наглед съвсем разумните заповеди.

Лицето на Фялок сивееше от болката, около очите му се виждаха тъмни кръгове.

— До последните минути не се знаеше как ще завърши битката и това не ми допада — изръмжа той. — Изпратих Гованан с онези, които успяха да си намерят коне, за да тормози отстъпващите врагове, да ги гони на север.

— Каза ли му да не се увлича, ако срещне сериозен отпор?

— Казах му. Но той бездруго знае какво да прави.

Кон приклекна до ранения.

— Ти се прояви великолепно. Дори повече от великолепно. От днес ти си предводителят на Железните вълци.

Лицето на Фялок се отпусна и той се усмихна.

— Ти ми се довери, Кон. Няма да забравя това.

Двамата братя продължиха нататък. Дойдоха трима друиди — двама от племето панони и брат Слънцеднев. Грижеха се за ранените заедно с жените, които идваха от най-близкото село.