Дейвид Гемел - Меч в бурята

След три дни в Старите дъбове започнаха да пристигат бойци от риганте. На петия ден броят им вече надхвърляше пет хиляди. За късмет времето беше меко, защото всички тези мъже трябваше да прекарат първите нощи под открито небе. Но Брефар се бе погрижил дървари да започнат навреме голяма сеч. Пренасяха неуморно дънерите към селището и строяха големи заслони. Кон прекарваше дните и половината от нощите в срещи с вождовете.

На шестия ден се върнаха и последните съгледвачи.

И потвърдиха опасенията на Макус. Планинския леърд на племето панони се бе съюзил с Шард и двамата водеха войските си към земите на риганте.

В полунощ Кон пак бе събрал своите пълководци, но този път с тях седеше и Руатан. Големия мъж не говореше много, а слушаше внимателно замислите им за битката. Кон бе огледал местностите северно от Старите дъбове и реши да пресрещнат врага при ридовете на шест мили от селището.

— Там равната земя се стеснява между два хълма и ако се сражаваме на това място, ще имат по-малка полза от надмощието си.

Според съгледвачите общият брой на враговете доближаваше осемнайсет хиляди — почти двойно повече от бойците, с които риганте разполагаха в този ден. Все пак Кон попита Макус:

— Кога ще стигнат там?

— Утре… ако проточат похода и през нощта. Ако не — призори вдругиден.

— Колко бойци имаме сега?

— Почти девет хиляди, но непрекъснато се събират още. Утре ще са около десет, може би дори единайсет хиляди.

— Защо да не ги чакаме тук? — попита Брефар. — Нали затова Дългия леърд е построил това укрепление?

Изглеждаше неспокоен. Отговори му Руатан.

— Да, можем да им се опълчим и тук, но варсите ще започнат да плячкосват и да опустошават околността. Ще изтрият малките села от лицето на земята. Най-лошото е, че нашите бойци са оставили жените и децата си у дома. Няма да седят в укреплението, докато онези мръсници поробват и колят близките им. Кон е прав. Трябва да пресрещнем врага и да се справим с опасността в една решителна битка.

— Да, страхотна битка ще е — озъби се Брефар. — Ще имат почти двойно надмощие.

— Няма как да променим съотношението на силите — каза му Кон. — Но нашите бойци ще бранят земята, която обичат. Това също дава надмощие. Имаме и Железните вълци. Те ще наклонят везните в битката.

— Как ще използваш отряда? — попита Фялок.

— Трябва да заемем склоновете от двете страни, за да насочим вражеските войски в пролуката между тях. Аз ще съм там, в предната редица. Планинския леърд ще ме види. Мрази ме толкова силно, че се надявам да прати основните си сили срещу мен. Фялок, ти ще бъдеш с хората си на източния хълм, докато не видиш моя сигнал. Тогава ще ги удариш във фланг. Не допускай да се врежете прекалено навътре сред тях. Удряте, отдръпвате се и удряте отново. И отново. Макус ще ги заобиколи със своите конни стрелци и ще ги нападне в гръб. Щом врагът се обърка и видим сгоден случай, аз ще поведа атака, за да убием и Планинския леърд, и крал Шард.

— Ако всичко потръгне както си го намислил — обади се Брефар.

— Да, стига да не настъпи някакъв обрат — сдържано се съгласи Кон. — Потегляме утре. Крило, ти оставаш тук. Мнозина бойци ще закъснеят. Събери втори голям отряд от тях и елате да ни подкрепите колкото може по-скоро.

Всички освен Руатан се разотидоха. Кон усещаше, че Големия мъж се тревожи за нещо, но вместо да отговори на въпроса му Руатан попита на свой ред:

— Разумно ли е Брефар да бъде предводител на нашите подкрепления?

— Няма голяма полза от него на бойното поле. И ти видя как се държа тази вечер. Аз почти надушвах страха му.

— Да, ясно ми е. Само че… Кон, тъкмо в тези подкрепления може да е разликата между нашата победа или разгром.

— Знам, че рискувам. Но не мога да си позволя да оставя тук Гованан. Той ми трябва в битката.

— Аз мога да остана.

— Ти — Големия мъж? Ще пропуснеш сражението?

— Май ще е по-благоразумно да не разчиташ на Брефар.

— Ще помисля. Добре ли си, татко? Нещо ти тежи.

— Я стига. Силен съм като бик. Не се притеснявай и за това. Но вече ми се спи и трябва да лягам. А и Мерия сигурно будува, ще иска да научи всичко за плановете ни.

— Изненадах се, че не си я оставил в Трите потока.

— Да я оставя? И тя би ме послушала, като знае, че ти и Бран ще се сражавате? Кълна се в боговете, Кон, че предпочитам да застана срещу разбойниците варс, отколкото да ѝ кажа, че трябва да си стои в селото.

Руатан прегърна сина си и тръгна към стаята, където го бяха настанили с Мерия.