Дейвид Гемел - Меч в бурята

Кон се разсмя, но Макус се намръщи.

— Приятелю, какво друго продаваш на варсите? — попита Кон.

— Много обичат вашето уисге .

— Ще имаш трийсет бурета за следващото си пътуване до техните земи. Искам да знам неговите замисли. Събира ли войски, строи ли още кораби? Всичко свързано с войната. Разбираш ли?

— Не се съмнявайте, господарю. За мен ще е удоволствие да ви служа.

Кон благодари на търговеца, който се поклони отново и излезе.

— Нали се досещаш — каза Макус, — че това подло копеле ще продава и сведения за нас на Шард?

— Разбира се. Той цени в този живот само печалбите и се стреми да измъкне още пари при всеки сгоден случай. От кое пристанище ще отплава?

— От Скалната кралица. Повечето търговци, които отиват при варсите, тръгват оттам.

— Имаш ли приятели в пристанището?

— Да, и то мнозина.

— Още утре замини за Скалната кралица. Дано някой от твоите приятели склони да отплава със същия кораб. Добре ще е да имаме свой човек сред моряците.

— Трябва да споделиш с Мерия — каза му строго Ворна.

Руатан сви рамене и се извърна неловко. Бануин нахълта в стаята, изпищя щастливо, щом видя Големия мъж, и се покатери в скута му.

— Намерих диамант! — похвали се момчето, протегна изкаляната си ръчичка и показа обикновено лъскаво камъче.

— Браво на тебе. Но на твое място бих се измил, преди да оплескам с кал всичко. Я иди се умий. Аз ще ти пазя диаманта. — Бануин изтича послушно да се мие. — Чудесно момче е той.

Ворна не се остави да я залъже.

— Руатан, сърцето ти става все по-слабо. Сушеното напръстниче ще помогне заедно с другите билки, които ти дадох. Но и ти трябва да се укротиш. Не си позволявай да стигаш до преумора, не напрягай сърцето си излишно.

— Няма ли как да го засиля поне малко?

— Ако беше дошъл по-рано, щеше да е по-добре. Но сега… Няма как сърцето ти да укрепне отново. Можеш само да забавиш похабяването му. Трябва да кажеш на Мерия. Тя има право да знае.

— Има право да се тревожи до полуда ли? Още колко ще бие това коварно сърце?

— Не говори така — скастри го вещицата. — То не те е предало. Смятай го за болен приятел, който ти е помагал дълги години и сега се нуждае от помощта ти. Не го претоварвай. Пий повече вода и по-малко уисге . И яж повече овесена каша… но без сол.

— Ворна, попитах те колко ми остава.

— Ако внимаваш, може би имаш десет години живот. Не ми се вярва да са повече.

— Значи ще избутам до петдесет. Стига ми толкова.

— Ще избуташ до петдесет и три, суетен празноглавецо — усмихна се тя. — Искам да пиеш отварите от билки точно както ти обясних. И винаги да внимаваш с напръстничето. Запомни, че с тази билка повече не означава по-добре. Ако прекалиш, може да те убие. Не се изкушавай да добавиш още една щипка прах в чашата.

Бануин се върна тичешком и показа ръцете си на Руатан, за да го похвали.

— О, много хубаво си ги измил. Браво.

Подхвърли момчето до тавана и го хвана ловко. Бануин се разкикоти радостно и Ворна едва сдържа смеха си.

— Две деца — едното малко, другото пораснало.

— Може ли да пояздя с тебе днес? — помоли момчето.

— Днес ще цепя дърва. Можеш да ми помагаш, ако искаш. Но за търкалянето на дървата трябва сила.

— Аз съм силен. Нали, мамо?

Ворна кимна и погледна втренчено Руатан.

— Ще цепиш дърва? Спирай по-често да си поемеш дъх. — Наведе се към Бануин. — Ако видиш, че лицето на Големия мъж се зачервява, кажи му да седне и да си почине.

— Добре, мамо.

— Тогава да тръгваме — каза Руатан, пъхна торбичката с билки в джоба на туниката си и излезе на слънце.

Бануин го хвана за ръката, но Големия мъж вдигна момчето на раменете си.

— Виж колко съм висок! — развика се Бануин. — Мамо, погледни де!

— Гледам те — каза Ворна от прага.

Гледаше ги и докато вървяха през ливадата, слушаше смеха на сина си. Слънцето ги огряваше ярко и сякаш нейното сърце щеше да се пръсне.

Зимата беше мека. И този път Кон не отиде за празника Самиан в Трите потока, а остана в Старите дъбове. Не за да се весели с хората в селището — тази вечер при него се събраха Макус, Брефар, Гованан и Фялок.

Огромният воин пристигна от Седемте върби с новината, че в морето е забелязан флот от двеста дълги кораба, които плавали на север. Той събрал своите петстотин бойци, но нито един кораб не доближил техния бряг.

Тази вест беше и тревожна, и озадачаваща. Двеста кораба побираха десет хиляди бойци. Морските вълци не нападаха през зимата, когато храната беше оскъдна. Как щяха да се изхранят десет хиляди от тях? И накъде се бяха насочили?