Дейвид Гемел - Меч в бурята

— Иди да се измиеш в потока — каза Ериата. — После ела да ядеш.

Той стана и излезе на слънце. Ериата счупи две яйца, разбърка ги в тигана с бекон и препече няколко филии хляб. Кон се върна, избърса се и облече новите дрехи. Закусиха, без да говорят. Тя го наблюдаваше изпитателно. Погледът му не беше толкова изтерзан, започваше да прилича на младежа, когото познаваше.

— Готов ли си да излезеш от тази пещера?

— Да. Ще се върна в света. Но няма да съм същият.

— Бъди по-добър, скъпи приятелю.

Паракс го чакаше пред пещерата с втори кон. Усмихна се и вдигна ръка за поздрав.

— По-добре ли си, момко?

— Горе-долу, старче. Как ме намери?

Ловецът се ухили.

— По твоите следи и слепец би те намерил. Едва ли си струваше да губят времето на велик следотърсач като мен. Готов ли си да тръгнем?

Конавар кимна.

— Готов съм.

Цяла пролет и цяло лято Кон се трудеше неуморно, потопи се в задълженията си с неуморимостта на обсебен човек. Обикаляше навсякъде, ръководеше построяването на мелници, хамбари и складове, заповяда да бъдат преброени и записани всички хора, живеещи в северните земи на риганте. Изпрати Фялок в Седемте върби като господар на селището със заръката да построи наблюдателни кули по брега и истинско укрепление. Назначи Брефар за втори съветник, подчинен на Макус, защото по-възрастният мъж започна да се изтощава бързо под товара на работата, която нямаше край.

— За какво са ни толкова хамбари? — попита Макус един ден, докато отиваха да видят какво става в наскоро открития златен рудник в планината Друаг.

— Победата във войната вече зависи не само от храбростта на всеки боец и от хитроумната тактика на предводителите — отговори Кон. — Припасите на армията станаха твърде важни. Колкото и да са доблестни, войниците не могат се сражават, ако не ги храним. Жизненоважно за оцеляването ни е да снабдяваме голяма армия, без да разчитаме на околните племена.

— Може и да е така — съгласи се Макус, — но за някакви си четири месеца ти почти опразни хазната, която ти остави Дългия леърд. Да се надяваме, че в тези нови залежи има много злато.

Но добитото от рудника попари надеждите им. Управителят Ликус — нисък пълен мъж, който управляваше и двата сребърни рудника, се кълнеше, че след време златото ще бъде в изобилие. Кон имаше подозрения към този човек и изпрати Гованан в рудника да се представи за бродещ работник, който търси нов източник на прехрана. След месец Гованан откри, че над две трети от златото се превозват тайно на североизток до пристанището Скалната кралица, където Ликус притежаваше няколко къщи и много земи.

Кон, Руатан, Макус, Гованан и още двайсет от Железните вълци се появиха ненадейно в селото до рудника през есента, претършуваха всяка педя в три склада и намериха скривалищата за злато и сребро. Отведоха Ликус в Старите дъбове, съдиха го пред всички и го обесиха на площада.

Брефар се зае и с рудниците и доходът от тях нарасна изумително.

С първия сняг в Старите дъбове се разнесе вестта, че Дългия леърд е починал. Съкрушен от смъртта на дъщеря си, старецът напоследък боледуваше непрекъснато. Умрял в съня си до прозореца, през който виждал извисяващите се върхове на Кайр Друаг.

Кон не можа да се върне за погребението. Беше в Седемте върби, за да говори с Фялок и да види докъде е стигнало строителството на укреплението.

През следващата пролет се роди първото жребче от новата порода — бяло, с дълго черно петно на челото. Кон го нарече Черно острие.

До двайсет и първия рожден ден на Кон неговите Железни вълци вече наброяваха двеста и двайсет бойци, които се събираха често за подготовка със своите едри коне, купени от племето гат. Измислените от Брефар стремена се оказаха много полезни и наистина помагаха на ездачите да се крепят добре на седлото. Кон поръча и двеста олекотени щита вместо съвсем малките кръгли щитове, носени дотогава от конниците на левите ръце. Всеки от Железните вълци имаше два меча — един кавалерийски с лека извивка и един по-къс за мушкане в битката, каквито имаха и войниците на Каменград.

Същата година през есента Кон започна да създава нов вид войска — конните стрелци. С лека броня, яхнали бързи коне, те се обучаваха да стрелят точно в галоп. Проведе няколко състезания по стрелба с щедри награди за победителите, после убеди тези мъже да станат ядрото на новата конница. Сред тях беше и петнайсетгодишният Бендегит Бран, който май нямаше равен на себе си като ездач и стрелец.