Дейвид Гемел - Меч в бурята

— Както изглежда, ще нахлуят в земите на паноните — предположи Макус. — Но това е налудничаво. Дори да разгромят войската на Планинския леърд, храната няма да им стигне.

Кон вече бе изпратил вестоносец при Планинския леърд с предложение да го подкрепи. Вестоносецът се върна и предаде на Кон кратко и грубо послание: „Нито сте нужни, нито сте добре дошли.“

— Колко бойци може да събере той срещу разбойниците? — попита Кон.

— Не повече от дванайсет хиляди — отвърна Макус.

— А колко можем да съберем ние за… да речем, за десет дни?

— Щом Планинския леърд не ни иска — намеси се Фялок, — оставете го да се вари в собствен сос.

— И паноните са от народа келтои — каза Кон. — Още по-важно е да не пренебрегваме огромния брой на нашествениците. Никой не тръгва на набег с десет хиляди. Дошли са да завземат земи. И щом се закрепят тук, ще имаме смъртно опасен враг на север. Все едно ми е дали той иска помощта ни. Ние ще участваме в разгрома на разбойниците.

— За десет дни можем да съберем около петнайсет хиляди мъже, готови за бой — каза Макус.

— Да, можем — потвърди Брефар, — но как ще ги снабдяваме? Хамбарите са пълни, но за да превозим зърно за петнайсет хиляди бойци към земите на паноните, трябва да имаме огромен брой каруци. А тях няма как да съберем навреме. И дори не знаем къде армията на варсите е стъпила на сушата. Ами ако са на сто мили северно оттук?

— Надушвам нещо гнило в цялата тази история — обади се Гованан. — И аз като Кон смятам, че те са нашественици и е задължително да ги отблъснем. Но за какво са им притрябвали земите на паноните? Там почти няма злато, зърното също е малко. А ние имаме нови рудници и огромни запаси храна. Ясно е, че нашествениците би трябвало да връхлетят нас. Освен това знаем, че крал Шард мрази Кон и се е заклел да му отсече главата. Безсмислено е да насочи корабите си на сто мили северно от нас и да нападне по-бедни земи.

Брефар завъртя глава.

— Може и да не е точно така. Ако Кон е прав, че са дошли да завладяват земи, могат да докарат още много бойци с корабите и да започнат опустошителна война срещу нас през пролетта. И дори да ни приклещят — ще настъпят от север и ще ни ударят откъм Седемте върби.

— Възможно е да има и друго обяснение — обади се Макус. — Паноните са наши врагове и Планинския леърд не крие това. Но не им стигат силите да ни нападнат. Не се оставяйте това да ви вдъхва опасно спокойствие. Омразата на паноните към нас е безгранична. Хайде да допуснем, че Планинския леърд няма да се бие с нашествениците, а ги е повикал сам, за да воюват заедно срещу нас. Ако е така, ще имаме насреща си десет хиляди корави, опитни в набезите разбойници варс и дванайсет хиляди бойци панони.

Страшната догадка ги накара да се смълчат. И когато Кон заговори, гласът му натежа от угризения.

— Дано грешиш, Макус. Ако си прав, вината е моя, защото тъкмо аз разпалих тази омраза с отмъщението си. Опитвах да се сдобря някак с тях, но има и злини, които не могат да бъдат заличени със злато.

Фялок изпсува.

— Стига, човече! Ти постъпи както подобава на мъж и боец. Когато научих за смъртта на Тей, ми се искаше да ги изтребя всичките, до последния. Но сега се питам как е най-правилно да постъпим.

Кон помълча, после погледна Макус и каза:

— Разпрати вестоносци на коне да свикат армията. Нека знаят колко неотложна е задачата им. Няма да тръгнем незабавно към земите на паноните. Ще се подготвим. Ако се окаже, че са нападнати, ще им се притечем на помощ колкото може по-скоро. Ако не, ще браним своите земи. — Обърна се към Фялок. — Приятелю, ти ще предвождаш Железните вълци, ако има сражения.

— Ти при коя част от войската ще бъдеш? — учуди се великанът.

— Ще се бия като пешак при основните ни сили. Много години са минали, откакто мъжете риганте са участвали в голяма битка. На повечето млади мъже ще им е за пръв път. Ще съм с тях заедно с петдесетима от Железните вълци. С останалите ще разполагаш ти.

— Това е чест за мен — каза Фялок и очите му блеснаха от гордост. — Няма да те подведа.

Кон се вторачи в Брефар.

— Крило, ти се заеми с припасите. Вероятно ще сме принудени да изхранваме армията няколко седмици, докато разберем какво ще се случи. Не бива да ни липсва храна.

— Кон, какво се иска от мен? — попита Макус.

— Ако има битка, ти ще предвождаш конните стрелци. Дотогава възлагам на тебе изпращането на съгледвачи в земите на паноните, за да събират сведения. Колкото по-рано научим истината, толкова по-добре ще се подготвим.