Кен Сколс - Песнопение

— Не — прошепна гласът. — Него не.

Ръцете го пуснаха и Рудолфо падна на пода. Замахна с меча си и усети как закача плат и кожа.

— Кои сте вие? — изсъска на невидимите противници.

Ханрик извика и Рудолфо се извърна. Видя как на предмишницата на блатния цъфва назъбена рана. Едрик и останалите напираха да го достигнат, но ги спираше буря от кинжали. Цялата схватка се бе съсредоточила около човека, когото Познатите земи смятаха за блатен крал.

Рудолфо натисна с тяло напред, но на гърдите на Ханрик се появи нов прорез. Горянският крал извика гневно, отскочи, мушна отново с тесния си меч и изсвири Четиринайсетият химн на Скитащата армия. Хората му се прегрупираха, но дори това не донесе успех.

Още двама от противниците паднаха под острието на Ханрик, преди да успеят да надделеят. Гигантът се свлече с вик и Рудолфо изръмжа ядосано.

След това невидимата стена го блъсна отново и го избута настрани, докато нападателите се изтегляха. Горянските съгледвачи продължиха да ги преследват извън главната зала. Рудолфо кимна към брадвата в ръцете на Ханрик.

— Вземете я! — извика той на един от хората си. — Използвайте я да претърсите всеки милиметър от имението. После претърсете града.

Застина за миг, стъписан от събитията. Беше участвал в множество схватки, няколко войни и миналата година дори бе ползвал магии при нападението на лагера на Сетберт. При целия си боен опит не бе виждал нещо подобно. Двама от лидерите на Познатите земи бяха убити в дома му. Огледа стаята, разпръснатите тела, разпиляната храна и потрошените мебели, оцелелите стражи, слуги и гости. Силна глъчка долиташе от другата страна на барикадираната врата.

Видя Неб, пребледнял и треперещ, все още стискащ церемониалната си кама. Униформата на младежа бе раздрана и той кървеше — имаше няколко рани.

— Къде е Исаак?

Неб посочи и Рудолфо забеляза металния човек в отсрещния ъгъл.

— Извикай го.

Неб кимна и тръгна, разминавайки се с Едрик.

Рудолфо се обърна към първия капитан. Младият мъж бе по-разтърсен, отколкото би бил баща му в подобна ситуация, но все още мислеше хладнокръвно и решително.

— Едрик, какво знаем?

Капитанът сбърчи вежди.

— Засега малко, генерале. Западната стража вдигна тревога и изпрати птици, но нападателите са ги изпреварили.

— Надбягали са птиците?

— Да, генерале — потвърди Едрик.

— Пеша?

Капитанът кимна отново.

— Богове! — прошепна Рудолфо.

Коленичи до Ханрик и посегна да затвори очите му. Усещаше как се разгаря гневът му.

„Нападнаха дома ми в нощта на пиршеството в чест на новороденото.“ Коленичи и до принца на Тюрам, за да затвори и неговите очи.

— Какви са останалите загуби?

Едрик започна да брои на пръсти.

— Повечето от тюрамските телохранители, всички блатни съгледвачи, десет от нашите и четирима слуги. — Той направи пауза. — Войската на имението е събрана пред портите.

Скитащата армия се състоеше от повечето пригодни мъже на Деветте гори и беше сериозна сила. Рудолфо кимна.

— Организирай претърсване. Искам охраняван периметър около града и библиотеката. Да се поддържа до следващо нареждане.

Едрик кимна и излезе.

Рудолфо се надигна и закачи крак в нещо тежко на пода. Ала не можеше да види нищо. Все пак, както и останалите магии, и тези щяха да изтлеят скоро, тогава щеше да огледа нападателите.

Неб и Исаак се приближиха. Мехослугата свистеше леко от движението на духалата му. Цветните му очи искряха и примигваха.

Рудолфо се обърна към металния си приятел.

— Срещал ли си нещо подобно по време на работата си в библиотеката, преди и сега? Подобни магии?

Исаак кимна.

— Само в историите за Стария свят. Във времената на кралете магове.

Рудолфо въздъхна.

— Значи е кръвна магия. — Андрофрансините упражняваха строг контрол над химикалите и магиите, разкриваха малка част от земните магии на нациите в Познатите земи, пазеха останалото, за да защитят човечеството от самото него. Правилата на родството забраняваха изрично употребата на кръвни магии. „Седемте какофонични смърти“ на Ксум И'Зир бяха унищожили Стария свят. А две хилядолетия по-късно бяха донесли гибелта на Уиндвир. — Искам да накараш братята си да потърсят в каталозите всичко налично по темата.

Исаак кимна.

— Добре, лорд Рудолфо.

— И извикайте речната жена. — Все пак тя приготвяше прахчетата и лекарствата за съгледвачите. Може би знаеше нещо.

Металният човек кимна и се отдалечи с бързо куцукане. Рудолфо се обърна към Неб.