Кен Сколс - Песнопение

Беше изучил внимателно така наречените доказателства на Сетберт за предстояща андрофрансинска агресия и бе стигнал до единственото възможно заключение: андрофрансините се бояха от нещо. Нещо, толкова застрашаващо светлината им, че бяха възстановили заклинанието на Ксум И'Зир и бяха създали поколение от мехослуги, което да го използва. Според бележките по картите те се бояха от нашествие откъм Изумрудения бряг и вторичен пробив през делтата. Там знаеше, че някой е проникнал в мрежата от собствените му деца, за да унищожи Уиндвир. Но кой и защо?

Беше наивно да се вярва, че Познатите земи, отделени от останала част на опустошения континент със Стената на пазителя, са единственото място, където животът бе оцелял. Кралят маг бе унищожил света в гнева си, но по подобие на тези закътани острови, сигурно имаше и други незасегнати убежища.

И така, оставаше въпросът: кое от тези убежища бе организирало края на андрофрансинския орден и разрушаването на Великата библиотека? И как бяха поели контрол над семейството му, за да изпълнят тази ужасяваща задача?

Засега търсенето не даваше плод, но Влад Ли Там бе търпелив.

„Ще открия истината“ — зарече се той за пореден път.

Ала продължаваше да се чуди какво щеше да прави, щом я откриеше?

Случи се по-бързо, отколкото Рудолфо смяташе, че е възможно. В един миг се навеждаше да прошепне на Едрик нещо за пеенето на Ханрик, а в следващия музиката и глъчката от пиршеството изчезнаха под внезапната бойна тревога. Двойните врати на главната зала отлетяха навътре и в помещението нахлу виелица — собствените му горянски съгледвачи се сражаваха срещу невидим противник. Всички бяха получили различни наранявания и зимните им униформи бяха опетнени с кръв. Невидимите нападатели не се спираха и като съдеше по количеството стражи и въоръжени слуги, които продължаваха да прииждат, явно бе така от самото начало на нападението.

Едрик отскочи от масата и посегна за церемониалната кама, подсвирквайки на хората си да пазят краля.

„Пазете гостите“, сигнализира Рудолфо и извади тесния меч, който бе допълнение към облеклото му. Капитанът кимна.

Торнадото се движеше през широката зала, чупеше маси, чинии с храна и бутилки, докато неомагьосаните съгледвачи опитваха да удържат невидимия противник.

„Колко са?“ Беше невъзможно да се прецени. Но бяха силни, бързи, тихи и смъртоносни. Прорязваха си път през слуги, съгледвачи и гости към централната маса.

Ханрик извика, преобърна масата и посегна за сребърната брадва, която указваше ранга му. Гигантският блатен се надигна, а ескортът му го наобиколи с извадени оръжия.

Ансилус, престолонаследникът на Тюрам, погледна изненадано към Рудолфо и скочи на крака.

— Какво е…

Телохранителите му рухнаха пред стоманената буря, преди да успее да довърши. Престолонаследникът полетя към стената, изблъскан от невидими рамене, и се преви под камите, които го пронизаха с хладна прецизност. Трима горянски съгледвачи успяха да отблъснат нападателя, но гостът на Рудолфо вече лежеше на пода с безжизнено стъклен поглед.

Рудолфо мушна с меча си и усети, че пронизва дрехи и плът. Той натисна, извъртя, дръпна и мушна отново. Нещо тежко и задъхано падна на пода, надигна се и залитна към стената от мъже, които го обграждаха. Хората отстъпиха пред силата му, но се стегнаха и го събориха отново на земята.

Из цялото помещение групи стражи се бореха с невидимите нападатели с подобен резултат.

Рудолфо се обърна към Ханрик и телохранителите му.

Двама от тримата бяха повалени, а последният стоеше между сянката на краля си и остриетата на невидимите нападатели. Рудолфо подсвирна на Едрик и се притече на помощ, мушкайки с надеждата, че ще уцели гърбовете и прасците на противниците. Капитанът и трима от съгледвачите му се приближиха, но последният телохранител на сянката на блатната кралица падна с писък. Докато тялото се отпускаше на земята, Ханрик замахна с брадвата и я окървави, ранявайки един от нападателите. Рудолфо се вгледа в двуглавото оръжие. В сребристия метал се отразяваха твърде много ръце, тела и кинжали.

„Брадвата ги разкрива.“ Той се опомни и извика на останалите:

— Гледайте отражението в брадвата.

Направи крачка напред и се озова пред стена от прозрачна плът. Замушка я с меча си.

Внезапно нечии невидими ръце го вдигнаха от земята със сила, отвъд всяка съгледваческа магия, която познаваше. След това чу приглушено плясване и далечен глас.